Като сън в съня, изведнъж зърнах двуликият Янус да се появява до Дедал и широко ухилен да прехвърля от ръка в ръка сребристия си ключ. „Избирай — прошепна богът на стария изобретател, — избирай!“
Дедал взе един от металните бръмбари. Очите му бяха зачервени от гняв.
— Пердикс — извика той, — дръж!
Щастливият Пердикс посегна да хване бронзовата машинка, но хвърлянето беше прекалено силно. Металният бръмбар прелетя във въздуха над главата му, момчето се присегна към него и вятърът го събори…
Ала Пердикс някак си успя да се задържи за стената на кулата.
— Чичо! — извика той. — Помогни ми!
Лицето на стареца беше застинало в безжизнена маска. Той не помръдна.
— Хайде, Пердикс — измърмори тихо Дедал, — направи си криле. Но побързай.
— Чичо! — изкрещя момчето, пръстите му се разтвориха и то литна към водата.
За миг се възцари гробна тишина. Бог Янус трепна и изчезна. Гръм разтърси небосвода. Отгоре се разнесе строг женски глас:
— Ще си платиш за стореното, Дедал!
И преди бях чувал този глас. Това беше майката на Анабет, Атина.
Дедал присви очи към небето.
— Винаги съм те почитал, майко. Жертвах всичко, за да бъда като теб.
— Но момчето също беше благословено от мен. А ти го уби. И затова ще трябва да си платиш.
— Колко още да плащам? — изръмжа изобретателят. — Изгубих всичко. Нищо не ми остана. Да, ще страдам и Подземния свят. Но дотогава…
Взе свитъка, който момчето му беше дало, погледна го и го пъхна в ръкава си.
— Не разбираш — рече Атина. — Ще плащаш и сега, и завинаги.
Изведнъж Дедал се строполи на земята като подкосен. Някак си усещанията му се предаваха и на мен. Ужасна болка стегна врата ми като яка от разтопено желязо, не можех да си поема дъх, причерня ми и загубих съзнание.
Събудих се в мрака с вдигнати към шията ръце.
— Пърси? — обади се от другия диван Гроувър. — Добре ли си?
Насилих се да успокоя дишането си. Не знаех какво да отговоря. Току-що бях видял как човекът, когото търсехме, убива собствения си племенник. Как можеше да съм добре? Телевизорът беше включен и хвърляше синкави отблясъци из стаята.
— Колко е часът? — изграчих аз.
— Два сутринта — отвърна Гроувър. — Не успях да заспя. Гледах предаванията на „Природа“. — Той подсмръкна. — Липсва ми Хвойничка.
Потърках очи, за да се разсъня.
— Ами… скоро ще се върнеш при нея…
Гроувър тъжно поклати глава.
— Знаеш ли коя дата е днес, Пърси? Току-що го видях по телевизията. Тринайсети юни. Изминали са седем дни, откакто тръгнахме от лагера.
— Какво? — сепнах се аз. — Не, не може да е така.
— В Лабиринта времето тече по-бързо — напомни ми той. — Първият път, когато с Анабет слязохте долу, ти каза, че сте останали там само няколко минути, а беше минал час.
— Прав си — въздъхнах. Изведнъж се сетих какво имаше предвид и като че ли нагорещеният обръч отново стегна шията ми. — Крайният срок, който ти даде съветът на чифтокопитните старейшини…
Гроувър пъхна дистанционното на телевизора в устата си и отхапа.
— Времето ми изтече — измърмори той с пълна уста. — Щом се върна, ще ми отнемат разрешителното за търсач. Никога повече няма да ми позволят да тръгна да го търся.
— Ще говорим с тях — обещах. — Ще ги убедим да ти дадат повече време.
Сатирът преглътна.
— Няма да се съгласят. Светът умира, Пърси. С всеки изминал ден положението се влошава. Дивата природа… усещам я как вехне. Трябва да открия Пан!
— Ще го откриеш, Гроувър. Вярвам в теб.
Той обърна към мен тъжните си кози очи.
— Ти си добър приятел, Пърси. Това, което направи днес… Дето спаси животните в ранчото от Герион… Беше страхотно! Иска ми се… иска ми се да бях като теб.
— Не говори така — възразих. — И ти си герой…
— Не, не съм. Опитвах се, но… — Той въздъхна. — Пърси, ако не открия Пан, не мога да се върна в лагера. Просто не мога. Разбираш го, нали? Как ще се изправя пред Хвойничка, ако се проваля? Сам себе си няма да мога да погледна.
Толкова нещастен звучеше, че нямаше как да не ми стане мъчно за него. Двамата бяхме преминали през много изпитания, но никога не го бях виждал толкова обезверен и изгубил надежда.
— Ще измислим нещо — рекох. — Не си се провалил. Ти си най-добрият сатир. Хвойничка го знае. Както и аз.