— Тогава да вървим на брега. Ще те изпратя да поемеш по своя път.
Салът беше от свързани помежду си трупи и представляваше квадрат със страни по пет метра. На мачтата се вееше бяло платно. Не ми изглеждаше достатъчно здрав, за да издържи дори и в езеро.
— С него ще стигнеш навсякъде, където поискаш — обеща Калипсо. — Не се тревожи.
Хванах я за ръката, но тя я издърпа.
— Може да ти идвам на гости — рекох.
Тя поклати глава.
— Никой не може да намери Огигия повторно, Пърси. Заминеш ли, никога повече няма да те видя.
— Но…
— Върви, моля те. — Гласът й се прекърши. — Мойрите са жестоки, Пърси. Не ме забравяй! — За миг на устните й изгря усмивка. — И посади едно цвете в Манхатън заради мен!
— Обещавам.
Стъпих на сала и той веднага започна да се отдалечава от брега.
Докато навлизах в езерото, си мислех, че мойрите наистина постъпваха жестоко с Калипсо, като всеки път й изпращаха герой, в когото тя нямаше как да не се влюби. Но същото важеше и за него. Нямаше да я забравя до края на живота си. Винаги щях да се чудя какво би било, ако бях останал…
Само след няколко минути остров Огигия изчезна в мъглата. Носех се сам към изгрева.
Време беше да реша къде исках да отида. Сещах се само за едно място, което можеше да ми предложи утеха и среща с приятели.
— Заведи ме в лагера — заповядах на сала. — Закарай ме у дома.
Тринайсета глава
Намираме си водач
Няколко часа по-късно салът излезе на плажа на лагера. Нямах никаква представа как стигнах там. В някакъв момент водата в езерото просто се превърна в морска. Познатият силует на Лонг Айлънд се появи в далечината, на повърхността изплуваха две симпатични бели акули и ме съпроводиха до брега.
Слязох на сушата и лагерът ми се стори изоставен. Беше късно следобед, но стрелбището беше празно. По стената за катерене с грохот се спускаше лава, обаче нямаше жива душа. Трапезарията беше празна. Хижите — безлюдни. Едва тогава забелязах над амфитеатъра да се издига пушек. Беше рано за лагерен огън, а и приятелите ми едва ли се бяха събрали там да си пекат филийки. Хукнах към амфитеатъра.
Отдалеч чух гласа на Хирон. И когато смисълът на думите му проникна в съзнанието ми, се спрях като закован.
— … да приемем, че е мъртъв — говореше той. — След толкова дни на мълчание, вече не можем да се надяваме молитвите ни да бъдат чути. Помолих най-добрата му приятелка да извърши необходимото в церемония за оказване на последна почит.
Промъкнах се откъм гърба на амфитеатъра. Никой не ме забеляза. Всички бяха вперили погледи напред, където Анабет разгъна зелен копринен погребален саван на който имаше избродиран тризъбец, и го хвърли в огъня. Изгаряха плащаницата ми.
Анабет се обърна към останалите. Изглеждаше кошмарно. Очите й бяха подпухнали от плач.
— Той беше може би най-смелият ми приятел. Пърси…
И в този миг ме видя. Лицето й пламна като домат.
— Ето го!
Околните извърнаха глави. Разнесе се ахкане.
— Пърси! — ухили се Бекендорф. Скупчиха се около мен и започнаха да ме тупат по гърба. Някои от децата на Арес не успяха да сподавят недоволните си ругатни, но Клариса само поклати глава, сякаш не можеше да повярва, че съм дръзнал да оживея. Хирон препусна в галоп към мен и му направиха път да се приближи.
— Е — той въздъхна с нескрито облекчение, — не си спомням да съм се радвал толкова от завръщането на някой лагерник. Чудя се как…
— КЪДЕ БЕШЕ? — прекъсна го Анабет, разбутвайки тълпата. Уплаших се, че ще ме удари, но вместо това тя ме прегърна толкова здраво, че едва не ми счупи ребрата. Възцари се тишина. Анабет като че ли се усети, че всички ни зяпаха и ме бутна назад. — Мислех… мислехме те за мъртъв, водорасляк!
— Съжалявам — измънках аз. — Загубих се.
— ЗАГУБИЛ СИ СЕ? — изкрещя тя. — Нямаше те две седмици, Пърси! Къде…
— Анабет — спря я Хирон. — По-добре да поговорим на някое по-спокойно място. Всички останали да се заемат със задълженията си!
И без да изчака възраженията ни, той сграбчи мен и Анабет за вратовете, вдигна ни на гърба си и препусна към Голямата къща.
Не им разказах всичко. Просто не можех да се насиля да спомена Калипсо. Обясних как бях предизвикал изригването на Света Елена и как взривната вълна ме е изхвърлила от вулкана. Озовал съм се на остров, там ме намерил Хефест и ми съобщил, че мога да се върна. Вълшебен сал ме закарал до лагера.