Толкова бях свикнал с мрака, че сега светлината ми се струваше прекалено ярка. На силното осветление Рейчъл и Анабет изглеждаха ужасно бледи.
— Насам! — извика Рейчъл и ускори ход. — Почти стигнахме!
— Не може да е това! — заяви Анабет. — Работилницата трябва да е в най-старата част от Лабиринта. Това тук не…
Замълча, бяхме стигнали пред двойни метални врати. На нивото на очите в стоманата беше изгравирана голяма синя гръцка буква Δ.
— Това е! — обяви Рейчъл. — Работилницата на Дедал.
Анабет натисна знака и вратите се разтвориха със съскане.
— Древна архитектура, а? — измърморих аз.
Анабет се намръщи. Пристъпихме вътре.
Първото, което ме смая, беше дневната светлина — през огромни прозорци нахлуваше ослепително слънце. Кой би очаквал подобно нещо в тъмница? Работилницата беше по-скоро ателие, с високи повече от десет метра тавани и флуоресцентни лампи, покрит с лъскави каменни плочи под и работни маси край прозорците. Вита стълба водеше към мансарда на горния стаж. На седем-осем статива се виждаха ръчно нарисувани чертежи на сгради и машини, които ми заприличаха на скици на Леонардо да Винчи. По масите лежаха няколко лаптопа. На една лавица бяха подредени стъкленици със зелена течност — гръцки огън. Имаше и какви ли не изобретения — странни метални творения, които не ми бяха ясно за какво служеха. Едно от тях представляваше бронзов стол с прикрепени електрически кабели, който напомняше на уред за мъчения. В отсрещния ъгъл се мъдреше метално яйце с човешки ръст. Над него висеше часовник, който като че ли беше направен изцяло от стъкло и се виждаха как се търкалят колелцата вътре. На стената бяха закачени няколко бронзови и сребърни крила.
— Di immortales! — ахна Анабет. Изтича до най-близкия статив и се взря в чертежа. — Той е истински гении! Погледни само силуета на тази сграда!
— И художник — добави смаяно Рейчъл. — Крилете са страхотни!
Крилете изглеждаха много по-майсторски изработени от онези в съня ми. Перата бяха здраво преплетени едно в друго. Вместо с восък, крилете се прикрепяха към тялото със самозалепващи се ленти.
Не изпусках от ръка Въртоп. Дедал го нямаше, но си личеше, че работилницата е била използвана съвсем скоро. Лаптопите бяха включени. На една от масите имаше недоядено парче кекс с боровинки и чаша с кафе.
Пристъпих към прозореца. Гледката беше невероятна. В далечината се извисяваха Скалистите планини. Намирахме се високо в подножието, на поне двеста и петдесет метра височина, а под нас се простираше долина, изпъстрена с червени плата, скали и каменни стълбове. Все едно някакво гигантско хлапе си е играло да строи замък с канари с размерите на небостъргач и след това го е съборило.
— Къде ли сме? — зачудих се на глас.
— В Колорадо Спрингс — обади се глас зад нас. — В Градината на боговете.
На витата стълба зад нас стоеше с изваден меч треньорът ни по фехтовка Квинт.
— Какво сте направили с Дедал? — извика Анабет.
Квинт се усмихна.
— Повярвай ми, скъпа, не ти и трябва да го виждаш.
— Господин Предател — изръмжа тя, — не сме се преборили със скитски дракон, човек с три тела и превъртял сфинкс, за да говорим с вас. Къде е Дедал?
Учителят по фехтовка слезе по стълбата, държеше меча си с върха надолу. Беше облечен с джинси, ботуши и тениска с логото на лагера, което си беше направо подигравка, тъй като вече знаехме със сигурност, че е шпионин. Нямах представа дали ще успея да го надвия в пряк двубой. Беше истински майстор. Но май щеше да ми се наложи да се опитам.
— Мислите ме за човек на Кронос — рече той. — Смятате, че работя за Люк.
— Добро утро! — подхвърли саркастично Анабет.
— Ти си умно момиче — рече Квинт. — Но грешиш. Аз сам съм си господар.
— Люк спомена името ви — обадих се аз. — Герион също ви познаваше. Били сте в ранчото му.
— Разбира се — кимна той. — Бил съм почти навсякъде. Дори и тук.
Мина покрай мен спокойно, сякаш не представлявах никаква заплаха, и застана до прозореца.
— Гледката се мени всеки ден — продължи замислено Квинт. — Винаги е от някое високо място. Вчера беше от небостъргач в Манхатън. Предишния ден беше към езерото Мичиган. Ала най-често е към Градината на боговете. Подходящо име, струва ми се.