Жената изтръска ръцете си от храната — почти изящно — и стана. Тръгна сред коленичилите мъже, като ги щипеше по ръцете, мушкаше с пръст бутовете и слабините им. След като провери по този начин всичките, направи още една обиколка за по-сигурно. После посочи четиримата избрани с потупване по рамото.
Те изпищяха с престорена радост:
— Благодарим ти, Господарю. Благодарим ти, че ни сметна за достойни.
Демонът им махна и те запълзяха напред.
Опашката му се стрелна и улови един от четиримата избрани. Шиповете по горния й ръб се впиха в плътта му и той политна нагоре, като скимтеше от ужас и болка. А после демонът го метна във врящия казан и нададе радостен вой при вида на гърчещия се и пищящ мъж. След миг го извади, още жив и мърдащ, вдигна го над устата си и започна да го яде. Започна от пръстите на краката, които изчезнаха с хрущене в пастта му, а после нагоре и нагоре, като удължаваше агонията на жертвата си.
Извърнах лице. Стомахът ми се бунтуваше. Повече не можех да гледам. Вдигнах очи към Полило — и тя като мен бе пребледняла и на косъм да изповръща червата си. Никоя от нас не каза и дума. Прегърнахме се инстинктивно, като противоотрова срещу лудостта, която виждахме. Полило подсмръкна да сдържи сълзите си, дръпна се назад и прошепна:
— Много ми се ще да убия този… тази твар.
— Обещавам, че ти ще имаш честта — казах аз, — ако ни се удаде възможност.
Хукнахме назад по стълбите, подбрахме Джасена и другите и се оттеглихме по пътя, по който бяхме дошли. Минахме през пълния със спящи мъже трюм и след минути вече бяхме отвън и дишахме тежко влажния нощен въздух. Когато дойдохме на себе си, наредих на всички да заемат позиция близо до зейналия вход. Полило се ухили свирепо, извади брадвата си от калъфа и започна да я размахва, за да се разиграят мускулите й. Другите също извадиха оръжията си и се заеха да раздвижат схванатите си мускули, а аз клекнах и се захванах с моята част от упражнението. Развих тънко парче обработена кожа, покрито със символи, които Гамелан ме беше накарал да прекопирам от книгата му. Използвах няколко пръчици магически тамян вместо прахан, поръсих ги с щипка стрити на прах въглени, които по думите на Гамелан произлизали от свещено дърво, и драснах дълга искра с кремък и стоманата на меча си. Искрата възпламени праханта и аз духнах няколко пъти в малката купчинка, докато пламъкът не се разгоря. Бях запазила малко от червения конец. Потопих го в колба с течно масло, после го вдигнах над малкия огън върху кожата и запях, като разклащах равномерно конеца:
Пуснах конеца и съприкосновението му с огъня породи слаб излив на горещина и светлина. Бързо навих пергамента на руло, станах и размахах рулото над главата си, докато то не лумна в пламъци. Не усещах парене, нито болка, макар цялата ми ръка да пламтеше. Хукнах към входа и метнах вътре пламтящото руло. То падна близо до група спящи мъже. Въртеше се, съскаше и пръскаше искри, но никой от спящите не помръдна. Стоях и гледах, изтръпнала от чувство на вина, гледах как пламъците растат и стават все по-ярки. Преместих поглед към средата на трюма и видях, че червеният конец, който бях вързала около подпорната колона, е започнал да свети. А после колоната избухна в пламъци. Дори и сега мъжете не помръднаха. Изтеглих се назад и вдигнах очи — навсякъде, където бях вързала червен конец, един след друг лумваха ярки, гладни пламъци.
Първите писъци се чуха, когато централната кула пламна и бързо се превърна в ревяща стена от огън. Видях голи мъже да изскачат на платформата, но тя също се подпали, огънят ги погълна и ги превърна в обгорена гърчеща се маса. А после платформата се срина и пламъците плъзнаха по централната палуба.
Чух рев на ярост и болка, вдигнах очи и видях как демонът изскача през един прозорец. Увисна там за миг, после бръкна вътре да измъкне жената. Сложи я на раменете си и се изкатери на върха на кулата. Изправи се там, обграден от пламъци, главата му се въртеше трескаво във всички посоки. А после се втренчи сякаш право в нас. Ноктестата му лапа се стрелна да ни посочи и той изрева в пристъп на дива ярост:
— Събудете се! Събудете се!
Откъм трюма долетяха писъци на болка — приспаните с магия мъже се бяха събудили сред огнения ад.
— Убийте ги! — извика демонът. — Убийте ги!
Мъже изпълзяха през дима, някои горяха, други кашляха задавено, но целта им не беше да избягат от огъня, а да нападнат нас, посягаха да ни издерат очите, други мушкаха с мечове, които бяха докопали сред пламъците. Но бяха безпомощни пред моите жени. Полило нададе бойния си вик и скочи в мелето, размахала бясно брадвата. Исмет и другите призоваха Маранония да им дава сила и почнаха да посичат всеки, който навлезеше в обсега им. Само за няколко минути неспокойният терен от водорасли около тях се покри с купове мъртви тела и подгизна от кръв. Оцелелите мъже бяха отхвърлени назад към огнения ад на трюма. Някои се опитаха да избягат, но моите жени се биеха толкова свирепо, че единственият изход беше назад, в горящата преизподня.