Стоях встрани и наблюдавах зорко демона. Той врещеше с безсилна ярост и викаше на робите си да нападат. Огнена пелена изригна през покрива на кулата и той отскочи назад. Дебеланата се изпусна, падна от раменете му и се запремята с писъци надолу. Удари се в земята, но мекият терен пое част от удара и тя подскочи като върху легло с пружина, а после я видях да става и да пищи от страх.
— Полило — извиках. Полило обърна към мен опръсканото си с кръв лице и аз посочих жената, която беше само на няколко крачки от нея. — Искам я!
Полило взе на два скока делящото ги разстояние и преди дебеланата да се е осъзнала, я млатна по главата с тъпото на брадвата, грабна я през кръста и я метна на раменете си.
Демонът запищя свирепо. Нови и нови огнени езици пробиваха покрива на кулата, но вместо да го унищожат, сякаш увеличаваха силата му. Тялото му светеше от вътрешна енергия и се издължаваше. Сиянието се оформи в бронирана черупка и шест насекомоподобни крака се изстреляха странично от тялото му. Демонът използва новите си придобивки да се спусне сръчно по кулата, право през пламъците. От челюстта му израснаха щракащи щипки, а от дългата му назъбена опашка закапа отрова.
Дадох заповед за оттегляне и си плюхме на петите. Извиках на Джасена да избърза напред и да предупреди кораба. Пътят пред нас се виждаше ясно. Маслото, което Полило беше ръсила на идване, сега светеше и обозначаваше пътя ни към безопасността.
Хвърлих поглед през рамо и видях демона да скача на земята. Изкрещя нещо на робите си, оцелелите се изсипаха навън, скърцаха със зъби и крещяха кръвожадно.
А после демонът ме назова по име:
— Антеро! Ще те убия, Антеро!
Хукнах още по-бързо, като прескачах гнездата, където бяхме пропадали с Полило на идване. Наближавах последното, когато от него изскочи пипало. Огромно и обточено със зейнали смукала. Обви Исмет и тя извика от болка. Но преди чудовището да е стегнало хватката си, аз успях да замахна с меча и да отсека пипалото. Теренът под нас се разлюля от гърчовете на раненото създание. Исмет смъкна от себе си потръпващия отрязък от пипалото и видях, че по кожата й са останали кървящи следи от смукалата. Хукнахме отново, но кратката схватка с чудовището беше изяла преднината ни пред основния враг. Голите мъже почти ни настигаха, а зад тях демонът ругаеше, съскаше и ги подтикваше напред.
Видях кораба и в същия миг чух силно свистене — стрелците ни бяха пуснали първия залп. Мъже закрещяха зад мен, поразени от стрелите. Полило първа стигна до кораба, преметна пленницата си през борда, после се обърна, стиснала брадвата.
— Елате ми де, елате ми, прасета нещастни — изкрещя тя. — Имам нещо сладичко да ви почерпя. — И размаха брадвата над главата си.
Някои от мъжете се опитаха да ни нападнат във фланг и тя се зае да ги посича, докато Исмет и останалите се прехвърляха през борда с помощ отвътре. Нов залп стрели литна от кораба. Накрая и аз наближих галерата. Обърнах се да помогна на Полило, но видях, че демонът отзовава робите си. Стотици тела се валяха зад нас, осветени зловещо от огъня, който поглъщаше леговището на демона. Колкото до самия демон, той си върна предишната форма, след което поведе с ръмжене и съсък хората си назад в мрака. Скоро се изгубиха от поглед.
— Твърде лесно се предадоха — изръмжа недоволно Полило. — Тъкмо бях започнала да загрявам.
— Не си го слагай на сърцето — казах задъхано. — Ще се върнат.
Със сетни сили се прехвърлих през борда и се озовах в прегръдките на своите гвардейки. Всички викаха победоносно, пляскаха ни по гърбовете и ни подаваха мехове с вино да утолим жаждата си.
Грабнах един, надигнах го и пих жадно. Почувствах се страхотно. Не беше велика победа, но не беше и малка. Засега.
Поспах няколко часа и станах рано. Чувствах се отпочинала и нямах търпение да се подготвя за следващата атака на демона. Не се съмнявах, че ще дойде, особено щом държахме в плен фаворитката му. Казваше се Чаар и фактът, че е пленница, й беше взел ума. Наредих да опънат тента от шарен плат на централната палуба и да я доведат при мен за разпит.