Стегнах се вътрешно, тръгнах спокойно към парапета и се обърнах към него:
— Добър ви ден, лорд Елам. Че ни удостоихте с присъствието си е изключителна чест за всички нас.
Той не обърна внимание на високопарните ми любезности.
— Тя къде? — изсъска демонът. Дъхът му беше толкова гаден, че едва не се задавих.
— Навярно имате предвид мадам Чаар — отвърнах. — Тя е добре, както сам ще се уверите съвсем скоро.
Дадох знак и Полило изведе Чаар от тентата. Дебеланата се прозяваше и търкаше очи, но щом видя Елам, извика радостно и дотича при мен в свински тръс.
— Дошъл си да ме вземеш, Господарю — изцвърча тя и заподсмърча от облекчение.
— Както виждате — казах на Елам, — тя е съвсем добре. И макар да си прекара чудесно в нашата компания, милата, вече се поумори от толкова вълнения и няма търпение да се прибере вкъщи.
Една от ноктестите ръце на демона се стрелна към мен.
— Дай ми я — изрева той. — Давай или всички ви ще избия.
Поклатих глава, все едно страдам от наранени чувства.
— Защо са тези приказки за убиване, лорд Елам? Та скъпата Чаар само ни погостува за обяд.
Потупах Чаар по главата.
— Добре се отнасяхме с теб, нали?
Все така подсмърчайки, тя кимна.
— Нищо не ми направиха — каза на Елам. — И обещаха да ме пуснат.
Стиснах я за рамото достатъчно силно, че да примижи, и казах:
— Ей сегичка, скъпа. Първо обаче трябва да си поприказвам с господаря ти.
Вдигнах отново поглед към демона и казах:
— Можеш да си я вземеш. Но преди това ще трябва да ни освободиш от капана на това място.
Демонът се изсмя. Поне реших, че е нещо като смях. Звучеше повече като глутница виещи върколаци.
— Не — каза той. — Вие давате. Аз не убива. Бъдете роби. Трябват ми роби. Много умря в огъня.
Поклатих глава.
— Колкото и примамливо да звучи поканата ви за дълго гостуване, боя се, че не можем да останем повече. Ще трябва да се съгласите на някаква отстъпка или…
Стиснах Чаар за косата, извадих ножа си и го опрях в гърлото й.
— Или малката ти тлъста фаворитка ще умре веднага.
Чаар запищя.
— Не им давай да го направят, Господарю! Моля те!
Вместо да се ядоса още повече, демонът бързо влезе в ролята на търговец, който се опитва да спечели труден пазарлък. Ноктите му бръснаха несъществуваща трошичка от люспестите му гърди.
— Защо да пускам? Тя само роб… робка.
— Може и така да е — отговорих. — Но с Чаар си поговорихме надълго и нашироко и вече знаем всичко за теб. Ти не си от този свят и ти е нужна магията в кръвта й, или в кръвта на друг като нея, за да живееш.
Отправих му най-състрадателния си поглед.
— Сигурно вече губиш силите си. Ако изчакаме достатъчно, може и да няма нужда от пазарлъци.
Страховито широките плещи на демона се свиха.
— Ще намери друга — каза той. Плоските му ноздри се разшириха и той подуши въздуха. Обзе ме усещането, че призрачни пръсти опипват тялото ми. Полазиха ме тръпки, но аз ги овладях и се ухилих широко, за да му покажа, че номерцата му не ми влияят. Лишената му от устни паст се отвори в израз на зъбато веселие.
— Ти имаш вещерска кръв — каза той. — Може пък аз почака. Можеш убиеш Чаар. После ти бъдеш фаворитка на Елам.
— Сигурен ли си, че разполагаш с нужното време? — попитах. — Да чакаш имам предвид. Ние имаме много храна и вода. И всички сме воини. Ще схрускаме на две хапки кльощавите ти роби. Кой ли ще издържи по-дълго, а?
Опашката на демона изпляска в пристъп на подновен гняв.
— Дай ми Чаар! — изрева той. — Давай! Искам!
— И ще ни пуснеш, ако ти я дадем, така ли?
Очите му се присвиха пресметливо.
— Да — каза той. — Вие пускате Чаар. После аз пускам да си ходите. Става?
Изобразих гримаса на притеснение и се престорих, че обмислям казаното. Накрая казах:
— Заклеваш ли се, че ако я освободя сега, ще спазиш своята част от уговорката?
Демонът излая отново, тоест се изсмя.
— Елам кълне. Пускаш Чаар сега, да?
Изимитирах кратко колебание, после — с видима неохота — бутнах Чаар напред.