— Можеш да вървиш — казах й.
Чаар изквича от радост и с нетипично за толкова тлъстини изящество се преметна през борда. Преплува умело разстоянието до Елам, който я загреба и я сложи на рамото си. Тя го прегърна през врата и го заудря с дебелите си пети от щастие.
— Изпълнихме нашата част — извиках му. — Сега е твой ред.
Ако преди смеха му беше като воя на глутница върколаци, сега прозвуча като сборище на хиляди, които се готвят за кървав пир. Престорих се на сащисана.
— Ще ни пуснеш да си вървим, нали? — казах с треперливо гласче.
— Излъгал те, глупачко — изрева той. — Сега правя вас роби. Или убия, може би. Още не решил.
Обърна се и закрачи.
— Сега тръгвам. Правя магия с Чаар. Стана много силен. После връщам.
Аз избухнах подобаващо и засипах ругатни и проклятия. Щом се изгуби от погледа ми, млъкнах. Обърнах се и се ухилих широко. Полило ме зяпаше с благоговение.
— Ако беше станала търговка вместо войник — каза ми, — щеше да натрупаш повече богатство и от брат си.
Засмях се и възразих, че съм пълен аматьор в сравнение с Амалрик. Но думите й ме поласкаха. Не че бих искала такова нещо за себе си — а и да исках, никой нямаше да приеме жена в търговската гилдия на Ориса. Войниклъкът ми харесваше. И все пак ми беше приятна мисълта, че Амалрик май не е единственият в семейството, който умее да се пазари.
— К’во ше пра’им сега? — попита Стрикер.
— Сигнализирай на адмирала да е готов — отвърнах. — Ако боговете не ни обърнат гръб, до един час ще сме вдигнали платната.
Стрикер поклати глава с нескрито недоверие, но въпреки това тръгна да изпълни нареждането ми.
Гамелан се приближи, потропваше с бастуна си.
— Добре се справи, Рейли. Определено ставаш за магьосничка.
Думите му успяха да вгорчат задоволството ми. Прищя ми се да му викна, да му кажа, че свърши ли веднъж това проклето плаване, няма и да си помисля за магии. Но той изглеждаше така горд с ученичката си, че прехапах език и вместо да му се развикам, го потупах по рамото.
Тъкмо се чудех как да му отговоря най-мило, когато вой на ужасна болка разцепи въздуха. Обърнах се и видях демона да залита иззад останките на овъгления си кораб. Изпищя отново и се преви на две, изгарян от отровата в червата си. А после се изправи и хукна към нас, дългите му крака изяждаха разстоянието. Оцелелите му роби се изсипаха от дупките си и хукнаха след него.
Дадох заповеди за действие, без да откъсвам поглед от връхлитащия демон. Малката ми войска извади оръжията си. Виждах как Елам мобилизира последните си сили и се източва на ръст. Скърцаше със зъби и размахваше нокти. Спря на самия бряг.
— Ти излъга! — изкрещя той.
— О, лорд Елам — отвърнах меко. — Откъде ви хрумна подобно нещо?
— Ти уби Чаар — изгъгна през зъби той, връхлетян наново от болката.
— За което дълбоко съжалявам — казах аз. — Но за да отровя вас, първо трябваше да отровя нея. Е, какво мога да направя за вас, милорд? Казвайте, защото си имам и друга работа.
Робите се бяха струпали зад него и чакаха заповед за атака. Демонът се изправи в пълния си ръст и отвори уста да изрече смъртната ни присъда. Но после болката го сгърчи и той се свлече на колене. Робите му нададоха вой от страх.
— Виждам, че се чувствате неразположен, милорд — казах аз. — Навярно бих могла да ви помогна… ако ни освободите, разбира се. Само че този път ще трябва да спазите своята част от уговорката, ако ви е мил животът.
Демонът потръпна и кимна.
— Да. Елам съгласен.
Обърнах се към Полило и тя ми подаде една кожена манерка, която бяхме приготвили с Гамелан. Махнах запушалката, извадих ножа си и се порязах по ръката. Оставих кръвта да се стече в манерката и да се смеси с еликсира вътре. Върнах запушалката на мястото й и подадох манерката на Полило.
— Бъдете така добра, лейтенант.
Полило метна манерката към брега и тя падна току пред коленичилия демон. Той се надигна с усилие, отвори манерката и подуши с подозрение съдържанието й.
— Отде да знам, че не лъжеш?
— Няма откъде — отговорих. — Но нека ти кажа едно. Тази отвара не само ще те изцели, но ще обвърже и двама ни към дадените клетви. Измамиш ли ни, само след няколко часа ще умреш в ужасни мъки. Спазиш ли обещанието си, ще живееш гнусния си живот, както си го живял досега. И за да бъда докрай откровена, истината е, че ако зависеше от мен, бих те оставила да умреш. А после щях да те одера и да опна кожата ти на стената в някоя кръчма, така че всички да те заплюват, докато слушат историята за демона Елам и всички злини, които е сторил. Уви, нямам избор. Трябваш ни жив, за да живеем и ние. Както казах, уви. Но нищо друго не мога да направя. Така че, пий, господинчо. Изпий до дъно манерката и благодари на гадните богове, които почиташ, че не са позволили на жената, която те победи, да направи нещо още по-лошо.