След час се върнах на палубата и бавно тръгнах покрай парапета да се порадвам на слънцето и свежия въздух. А после вахтеният извика: „Земя!“, и аз проточих врат да видя какво ни чака на хоризонта.
Видях светлосиня мъгла с тъмно очертание в основата. Мъглата се вдигна и сърцето ми подскочи развълнувано, когато пред очите ми се разкри великолепен остров. Остров, който тънеше в изумрудени отсенки и ни зовеше със сладки обещания и още по-сладки мечти.
12
Сарзанът
Колкото повече наближавахме острова, толкова повече растеше радостта ни, почти все едно се връщахме у дома. Основание за чак такава радост нямахме, но след последните седмици на бездействие и мрачни перспективи спокойствието тук беше добре дошло за всички ни. Морето беше в унисон с настроението ни — вълни почти нямаше, само рано сутрин лек бриз откъм сушата накъдряше водата и рошеше косите ни. Открих дори, че се усмихвам без нужда на Стрикер, сякаш той беше съвсем приемливо човешко същество, а после се ухилвах още по-широко на собствената си мекушавост.
Моите жени, а дори и част от моряците, за които мислех, че са виждали всичко, което има да се види по широкия свят, виснаха като залепени по перилата. Любопитен тюлен изскочи на повърхността пред носа на кораба ни, после се гмурна и заплува към кърмата — толкова близо до повърхността, че ясно виждах движението на мускулите под гладката му кафеникава кожа.
— Може и да не се окаже чак толкова лошо — замечтано отбеляза Корайс, — ако глупците, които вярват в прераждането, се окажат прави. Не бих имала нищо против да се преродя в тюлен.
Дойде ми да й отвърна с нещо саркастично — например, че би било добре да се прероди във води, които ловците на тюлени още не са открили, — но после реших да не го правя. Корайс рядко се отпускаше така и не исках да й развалям настроението.
Гамелан също изглеждаше доволен, за пръв път откакто загуби зрението си. С риск да разваля неговото настроение, го попитах дали долавя нещо, което да вещае опасност откъм сушата, която наближавахме. Той се усмихна и поклати отрицателно глава.
Островът приличаше на присвита ръка — пръстите ограждаха залива, а земята в центъра се издигаше в плато. Прецених, че е дълъг приблизително десет мили и широк — шест. Целият тънеше в зеленина, така зелена, че те заболяваха очите. Стори ми се, че върхът на платото се белее, но после се вгледах по-внимателно и реших, че съм се излъгала.
Водата стана по-плитка, когато навлязохме в залива, а океанът придоби кристалносин нюанс като цвета на най-чист диамант. Една от гвардейките посочи развълнувано и видях първо един делфин, а после и другаря му. Плуваха на трийсетина метра един от друг покрай кораба и сякаш стискаха нещо в челюстите си. Стори ми се, че съзирам нещо да блещука на челата им, като отражение от диадемата на принц. На известно разстояние пред тях зърнах пасаж сребристи рибки, които се опитваха да избегнат съдбата си на обедно блюдо за делфините. А после корабите ни отминаха напред и разпенената вода скри сцената от погледа ни.
Чух някой да вика от съседните галери. Беше Чола Ий — даваше указания флотилията да се равни по неговата галера. Колкото и да беше странно, този път нарежданията му бяха лишени от обичайните ругатни и цинизми. Денят явно беше омагьосал и него. В рамките на няколко минути изстрадалите ни кораби се събраха със свалени платна, полюлявани от леките вълни. По ватерлиниите бяха полепнали рачета и дълги повлекла от водорасли. Платната имаха нужда от сериозно изкърпване, корпусите бяха покрити с петна, дъсчената им обшивка бе очукана и нацепена. Отправих една кратка молитва този остров да се окаже поне наполовина толкова мирен и спокоен, колкото изглеждаше отдалеч. Имахме отчаяна нужда не само да попълним запасите си от храна и вода, а и да изтеглим корабите на брега за ремонт и поправки.
Нарежданията на Чола Ий бяха кратки и ясни — да заемем формация стрела, като половината кораби оформят върха на стрелата, а другите се подредят в колона отзад. Никой да не пуска котва или да пристава на брега без изрично нареждане от флагманския кораб. А после се случи нещо невиждано — адмиралът ме попита дали имам да добавя или коригирам нещо към така дадените заповеди. Навярно пътешествието дотук и преживените изпитания бяха убедили дори инат като него, че няма място за конфликти между нас. Имах да предложа само едно нещо — че може би ще е добре един от корабите да остане за няколко часа извън залива, в близост до ограждащите го носове, в случай че дебнат вражески кораби, готови да ни отрежат пътя към открито море и да ни задържат в този красив капан. Чола Ий се ухили широко и изрева: