Мина ден, откак освободих писаря, като му обясних, че не съм сърдита, а просто ми трябва време да обмисля с какви думи да продължа разказа си. Това време ми трябваше не защото ме е страх да разкажа какво се случи. Всички грешим и единственият грях е да допуснем два пъти една и съща глупост.
Често се случва, срещнеш ли някой велик човек, някой, под чиито стъпки земята трепери, спомените ти за тази първа среща да не отговарят изцяло на действителността. А Сарзанът определено спадаше към категорията на великите, защото това определение не прави разлика между добро и зло, а описва само мащаба. Не искам мисълта за случилото се по-късно да хвърли сянката си върху онова, което видях и почувствах на острова, когато за пръв път видях онзи мъж. Сега обаче думите ми са готови.
Бихте могли да сбъркате Сарзана с богат търговец. Беше облечен с туника с широки ръкави и яка. Крачолите на панталоните му се разширяваха в клош също като ръкавите. И туниката, и панталонът бяха в наситено цикламено и този кралски цвят му отиваше сякаш по рождение. Материята приличаше на тежка коприна. Коланът му беше от преплетени тюркоазени каишки, а изпод панталона надничаха върховете на ботуши с цвят на слонова кост.
Сарзанът беше малко под средния ръст, но не и под средното тегло. Очевидно не страдаше от липса на апетит, но не беше и ненаситна свиня като Чола Ий. Беше гладко обръснат и с напудрени бузи. Напомадената му коса падаше на букли до раменете и изглеждаше фризирана от майстор на машата буквално минути преди официалната му поява. Лицето му беше по-скоро кръгло, с много тъмни вежди и добре оформен мустак. Видиш ли го по орисианските улици, сигурно би го взел за чуждестранен богаташ и нищо повече. За човек, натрупал състояние и уважение.
А после погледнах в очите му. Кълна се, че спомените не ми играят лоша шега и че онова, което ще ви разкажа сега, е същото, което видях в онзи момент. Очите му бяха бездънни и изразителни. И бяха тъмни — не мога да кажа дали бяха наситено зелени, сини или черни обаче — и грееха със спомена за величие. Най-доброто сравнение, което ми идва наум, е това с очите на уловен в клетка орел, който си спомня как ноктите му разкъсват плячката; или с блясъка в жълтите очи на ловен сокол, когато му свалят качулката и погледът му попадне върху яребицата в полето.
Не. Дори и на пълна с хора улица, дори в богаташки квартал, Сарзанът не би останал незабелязан, зърнеш ли очите му.
На последното стъпало той спря и се поклони.
— Нищо не ви заплашва — каза и ме обзе непоклатима увереност, че казва истината. — Може да повикате корабите, които оставихте на пост извън залива, и да пуснете на брега толкова от моряците, колкото сметнете за нужно. Тук нищо не ви заплашва. Не очаквам да приемете със сляпо доверие думите ми. Долавям, че помежду ви има двама, които притежават Дарбата. Единият е бил наранен жестоко, усещам го… — Аз пък усетих как Гамелан се размърдва току зад мен. — А другият, простете, другата, е млада и тепърва проправя пътя си към силата.
Свалих шлема си и се поклоних.
— Поздравявам ви от името на Ориса — казах, но се въздържах от коментар по повод намека му за магьосници сред нас. — Виждам, че владеете силите на магията и сте онова, които ние сме свикнали да наричаме жрец. Долавяте ли нещо от нашата история?
— Нещичко — каза той. — А онова, което ми убягва, ще ми разкажете сами. Но не му е сега времето. Знам, че идвате отдалеч и сте преживели страховита битка, а след победата, която едва не ви е унищожила, сте преминали през нови изпитания. Сега обаче сте в безопасност. Можете да останете тук колкото искате и колкото е необходимо, за да стегнете флотилията си. Каквото намерите, било като инструменти, било като материал, можете да използвате по свое усмотрение. Можете да се настаните долу в селото или тук, на платото. Казармите са достатъчни и за далеч по-многобройна войска от вашата. Прясната вода, плодовете на дърветата и дивораслото зърно са на ваше разположение. Може да ходите на лов и риболов където пожелаете. Ще помоля само да не посягате на същества, които ходят изправени. Както и на такива, които носят моя знак — скъпоценен камък на челото или около врата. Те са мои слуги и приятели и съм се заклел да осигуря безопасността им. За това настоявам и всеки, който наруши закона, ще бъде наказан, а наказанието ще е най-сурово. — Сега всички виждахме блясъка на авторитет и власт в очите му.
Отърсих се от хватката, в която този странен тип беше стегнал умовете ни, и казах: