— Ако не друго — каза той с още по-широка усмивка, която не стигна до очите му, — установил съм, че и най-изпадналият селянин или моряк са по-интересни събеседници от изисканите дами и господа в двора.
Останах дълбоко впечатлена, същото важеше и за жените ми. Самите ние спазвахме този принцип по време на битка — хранехме се и живеехме заедно без значение на ранга, — но в мирно време дори Маранонската гвардия имаше отделни столови за сержантите, офицерите и редниците. Отбелязах си да помисля върху думите на Сарзана. Навярно си заслужаваше да въведа и тази идея в хваналите паяжина армейски обичаи, когато се върнем у дома, поне що се отнася до гвардията и нейните порядки. Само Чола Ий и някои от офицерите му свъсиха вежди при мисълта, че ще делят една трапеза с простите моряци, но никой не изрече на глас негодуванието си.
Изкъпахме се на смени и направихме всичко възможно да придадем блясък на доспехите си. Уви, резултатът беше по-скоро жалък. Униформените ни туники бяха на петна от солените морски пръски, а броните ни бяха изгубили безнадеждно блясъка си, колкото и да ги лъскахме. Медните повърхности бяха придобили красив зеленикав оттенък, който отстранихме с цената на промишлени количества пепел и ругатни. Поизбелихме кожените портупеи с наличното масло и белина — надявах се, че ще ни остане време да скроим и обработим нови кожи, преди да отплаваме. Красивите ни обкичени с пера шлемове също не бяха понесли добре пътуването и приличаха на разрошени от ураганен вятър морски птици. Само оръжията ни грееха без петно от ръжда или мръсотия.
Колкото до самите нас, приличахме на сбирщина вещици. Полило хвърли поглед в огледалото между два прозореца и изпъшка.
— Това не е коса, а парцал за бърсане на под — обяви тя, стиснала шепа от кестенявите си къдрици.
Опитах се да измисля нещо утешително, но Полило беше права. Самата аз изглеждах дори по-зле, защото светлата кожа и русата коса са първите, на които налита времето в инстинкта си за разрушение. Бяхме се ресали и мили, а при възможност мажехме косите си с олио, но морето и соленият въздух се бяха подиграли безмилостно с усилията ни. Докато плавахме, това не ни се струваше важно, защото всички изглеждахме еднакво зле, а и на кого му пука какво мислят моряците за външния ни вид. Сега обаче, когато ни предстоеше банкет — макар че нямаше кого да впечатлим, освен Сарзана и неговите получовеци, — изведнъж се почувствахме засрамени.
Все пак направихме възможното с подръчните ни материали и време. И от това се роди още една история, която моите жени щяха да разказват, докато аз предвождам гвардията, а и след това.
Местните селяни явно бяха държали на чистотата, защото вани за къпане — и дървени, и метални — не липсваха, дори напротив. На двама от моряците на Чола Ий им хрумна неразумната идея да ни позяпат скришом, докато се къпем. Единият си изкара счупена ръка благодарение на Полило, която метна по него ведро, другият се отърва с натъртени ребра там, където го уцели затъпената стрела на Гераса.
Онези от нас, които предпочитаха крайниците си обезкосмени, наточиха ножове и бръсначи и се обръснаха. Зачудих се, докато псувах заради третото поред порязване, защо никой жрец не се е сетил да измисли депилиращо заклинание, а после си дадох сметка, че мъжете се гордеят с космурляците си, а женските нужди в това отношение са последната им грижа. Чувала бях слухове, че някои от най-изтънчените куртизанки в Ориса обезкосмявали изцяло телата си, и това ме наведе на заключението, че въпросното заклинание все пак съществува. Никога не ми беше хрумвало, че магията може да се използва и за такива дребни, ежедневни неща, поне докато Гамелан не започна да ме обучава.
Тъкмо това стана причина за нещастието ми. Пъшках разочаровано, вперила ужасен поглед в съдържанието на козметичната си чантичка, когато чух и други жени да се оплакват. В багажа на една гвардейка няма много място за глезотии, а ето че и малкото хитринки за разкрасяване, които носехме, бяха пострадали по-зле и от телата ни. Пудрите ни се бяха спекли, маслата се бяха сгъстили или изсъхнали напълно, кремовете се бяха пресекли, а ружовете — напукали. Този крайно неприятен факт, както и посоката, в която бяха поели мислите ми преди малко, породиха внезапен пристъп на вдъхновение. Щях да оправя работата. Извиках на сержантите да съберат изсъхналите мазила, като се погрижат всяка жена да отбележи своите. Позамислих се и сложих собствените си неща най-отпред. Взех малко чиста дъждовна вода от една цистерна, набрах благовонни цветчета от един храст, взех малко олио от кухнята на странноприемницата, а накрая и шал в ярки цветове, който намерих в един шкаф. Допрях шала до останалите съставки и реших, че съм готова.