Сарзанът ме погледна и каза:
— Капитан Антеро. Простете, че прекрачих границите, но ми се стори, че вашите жени ще се чувстват по-добре, ако се върнат в квартирите си. Денят им беше дълъг и уморителен. Същото важи и за вашите моряци, адмирал Ий.
По някаква причина никой от нас не възрази, нито се разтревожи от магиите на Сарзана. Топлото чувство, с което се отличаваше целият ден, сега обгръщаше раменете ни като вълнен плащ в мразовита нощ.
— А сега — продължи той, — нека се преместим в друга стая и там да продължим разговора си. Аз знам почти всичко за вас. За вас и за родната ви земя. Знам как сте преследвали отдавнашния си враг и как сте го победили. Знам какви опасности сте преживели по пътя насам. Знам и какво ви предстои… Вие обаче не знаете нищо за мен.
После се усмихна.
— Е, това е на път да се промени… Ще ви разкажа своята история и как се превърнах в Сарзана; ще ви разкажа за злото, което провали мен и великата цивилизация на Кония.
13
Владетелят на Кония
Сарзанът се обърна и тръгна към изхода на голямата зала. Нито ни заповяда, нито ни покани да го последваме, но ние и без това знаехме, че трябва да го направим. Корайс прихвана Гамелан за лакътя и ние тръгнахме след него. Зверочовеците разчистваха масата и не ни обърнаха внимание.
Минахме по дълъг коридор, който приличаше на музей — сигурно имаше поне стотина предмета на изкуството, от картини и скулптури до пъстри носии на различни народи.
Накрая се озовахме в кръгла стая с кръгло огнище в центъра. Макар вечерта да беше топла, в огнището пламтеше огън, но топлината му не създаваше тягостно чувство. Около огъня бяха разположени удобни канапета и малки масички, на които бяха сервирани чаши и бутилки.
— Използвах една малка хитринка, за да узная какво питие предпочита всеки от вас — каза Сарзанът в опит да възроди лековатия тон на разговора около трапезата. — Надявам се ще ми простите това нахлуване в личното ви пространство.
Настанихме се и аз познах бутилката пред себе си — съвършено копие на талия, сладкото десертно вино, което именията Антеро произвеждаха от няколко поколения и пазеха само за най-почитаните си гости. Приготвяше се от грозде, което е оставено на лозите да презрее и се бере в най-голямата си сладост, а след това се събира в голяма каца, където да го смачка собствената му тежест. За миг забравих къде се намирам, а после сълзи замрежиха погледа ми при мисълта колко далеч е родният дом и че може никога вече да не го видя. За последен път бях пила от това вино преди години, когато реколтата беше достатъчно богата, за да оправдае приготвянето му, чиято технология беше свързана с твърде голяма от търговска гледна точка фира. Бяхме си поделили бутилката с Трис в дните, когато помежду ни имаше само копринена любов.
Извърнах лице, та Сарзанът да не види сълзите ми. Чола Ий изсумтя и отбеляза без особена охота колко удивително било, че лорд Сарзанът е осигурил най-хубавата напитка от родната му страна — дестилирана течност от черешови костилки, която, изглежда, малцина били в състояние да оценят по достойнство.
— Ще ви помоля да не ме титулувате с „лорд“ — каза Сарзанът. — За всички конианци титлата ми няма нужда от допълнителни финтифлюшки.
Кимнах замислено. Един от въпросите на Гамелан беше намерил своя отговор. Отделих с върха на ножа си восъчния печат от гърлото на бутилката, извадих тапата, налях малко вино в чашата и отпих. Прикрих умело усмивката си. Магията на Сарзана не беше оправдала очакванията ми — в това вино се усещаше тръпчива нотка, каквато нашето грозде не притежаваше. Ала трябваше да призная, че хрумването му беше постигнало своя ефект, а и виното беше доста приятно на вкус.
— Тази стая — каза Сарзанът — използвам като напомняне за миналото. Огледайте се. — Двамина от нас се обърнаха, но не и аз. Аз не откъсвах очи от ръцете на Сарзана, така както ме беше учил да правя Гамелан, когато съм в компанията на магьосник — дясната над лявата, с дланта нагоре и леко присвити пръсти. Запаметих жеста, но не вярвах, че ще ми помогне с нещо, защото бях видяла как устните му оформят заклинанието, но не успях да различа думите, които каза. После се обърнах да видя какво толкова иска да ни покаже.
Картината, събудена от Сарзана, превзе сетивата ми. Намирахме се в разкошен дворец, дворец, който плячкосваха. Гоблените по стените горяха. Видях красиви жени, които пищяха, влачени от пияни мъже. Видях мародери, които пълнеха чаршафи с ценни вещи или ги трошаха и съдираха от любов към унищожението. Видях войници в доспехи — някои мъртви, след като са изпълнили последния си дълг; други загърбили честта и сами превърнали се в мародери. Видях мъже, а също и жени, облечени във фините дрехи на управляваща класа, да подстрекават тълпата в жаждата й за разрушение. А после останаха само мраморните стени, прошарени с нишки от екзотични минерали.