Чола Ий изглеждаше развълнуван от разказа не по-малко от самия разказвач.
— И са ви избрали за свой водач?
— Разбира се — каза Сарзанът. — Кого другиго можеха да изберат? Само за една година наложихме мир на територията на целия архипелаг. Островитяните сметнаха моите идеи за благотворни, затова ме помолиха да ги управлявам и в ежедневните им дела, а не само в отбраната срещу грабители. Избрахме най-храбрите сред мъжете и им плащахме да стоят на пост и да пазят мира. Регулирахме пазарите, така че рибарите да излизат в морето спокойни, че няма да се върнат вкъщи с пълни трюмове и да заварят цените толкова ниски, че приходите от продажбата да не стигнат дори за поправка на мрежите или за стръв. Споровете между отделните села се разрешаваха от пътуващи съдилища вместо с традиционните кръвни вражди. Приехме свой собствен флаг — в чест на мястото, където се зароди идеята за коопериране, избрахме за символ акулата… И се възцари мир. Уви, не за дълго.
— Управниците ви едва ли са се зарадвали много на това ново царство посред собствената им територия — казах аз.
— Вярно. Но не това обърна лодката. Открихме, че има и по-страшен деспотизъм от този на една застаряваща и сенилна фамилия. Проблемът беше в самите хора. Старият цар умря и това отвори пролука. Когато няма коронясан цар, не може да има и цареубийство. В Изолда и на други острови хората се надигнаха спонтанно. Събраха се тълпи и нападнаха дворците на управниците. Докато вестите стигнат до нашите острови, старото правителство беше изчезнало в кръв и пламъци, а главите на благородниците маршируваха по улиците, набучени на колове.
Сарзанът потръпна.
— И тогава започна истинският терор. Нека ви кажа, уважаеми мои гости, в случай че никога не сте имали нещастието да познаете тиранията… няма по-страшна тирания от тиранията на народа. Успее ли някой мъж или жена с дори нищожно количество способности и ум да се отличи сред тълпата, то той бива посечен безмилостно, така както сърпът отрязва най-напред онези класове зърно, които са узрели най-бързо и са се издигнали над останалите. Тогава научих, че ако първият принцип на монархията е да се управлява справедливо, то вторият е, че онези, на които боговете са отредили да бъдат управлявани, никога не бива да имат влияние върху властта.
Хвърлих поглед към Корайс и видях, че изражението й е празно като моето, същата физиономия, с която посрещаше заповед, която смята за погрешна. Чола Ий обаче кимаше въодушевено. Изражението на Гамелан не успях да разчета. Сарзанът продължи разказа си:
— След като събориха правителството, така наречените водачи на революцията се събраха на тържествен конклав, който нарекоха Народно събрание. — Той изсумтя с отвращение. — Представете си онези съпруги на зарзаватчии, войници с окървавени ръце, покрити със спечена пръст селяни и други подобни как се трупат в оплячкосаните от самите тях дворци и всеки крещи да надвика другите, защото смята, че именно той знае как е най-добре да се управлява страната. В крайна сметка излязоха с декларация, че всички мъже и жени са равни помежду си и че всеки, който се смята за по-добър от другите, е зъл и трябва да бъде осъден на смърт, та това да напомня на останалите, че дните на царете са си отишли безвъзвратно и никога няма да се върнат. И което беше още по-лошо — навъсено продължи той, — селяците, поели управлението на държавата, бяха заобиколени от блюдолизци, които им замайваха главите с ласкателства и така им пречеха да осъзнаят собствената си глупост. В самото начало на бунтовете най-низшата прослойка на аристокрацията — бароните, които никога с нищо не бяха подпомогнали Кония, а само седяха като алчни паяци в именията си и експлоатираха всеки, проявил неблагоразумието да се хване в мрежите им — та тези барони разбраха накъде духа вятърът и се сдушиха с узурпаторите. Новите управници на Кония сочеха тези дребни лордчета като доказателство, че целта им не е да превърнат човечеството в мравуняк. А дребните благородници от своя страна играеха безропотно по свирката на новите си благодетели.
— Ако правилно съм разбрал — каза Гамелан, — някъде по това време вашите острови са влезли в конфликт с конианците.
— Точно така — кимна развълнувано Сарзанът. — Когато осъзнаха, че има и друг начин да се живее, начин, при който всеки човек може свободно да изплати дълга си към своя висшестоящ, а висшестоящите дават дори повече за общото благо… е, тогава хората решиха, че трябва да организират експедиция и да изкоренят тази ерес от земята на Кония. Самият аз вече бях стигнал до извода, че задачата на един управник е по-лесна при наличието на външен враг, който да съсредоточи върху себе си гнева на масите. Изпратиха многобройна флотилия със задачата да опустоши земите ни. Старият режим навярно би могъл да организира експедицията така, че тя да се увенчае с успех. Но не и новите боклуци. Минаха месеци, докато мобилизират и обучат нещо като армия, докато намерят кораби и преквалифицират търговските си капитани във военноморски офицери, и още толкова, докато снаряжат хората си и подготвят необходимите запаси. Всичко това им отне твърде много време — време, с което не разполагаха. Защото с мен се беше случило нещо. Един ден — и ако не се придържах строго към истината, бих описал този ден като ден на гръмотевици и светкавици — аз… аз проумях. Не знам как иначе да го опиша. Гамелан?