— Легатът не беше с доспехи, капитане. Всъщност беше съвсем гола, ако не броим меча.
Реших да не прибързвам със заключенията. Казах на дежурната сержантка да събуди всички постови, определени за тази нощ, и да прати по две гвардейки на всеки пост; след това да вдигне всички останали от гвардията, но без да предизвиква паника и без моряците да се събудят. Предадох командването на Полило, взех пет от най-опитните жени, които бяха дежурни тази нощ, и последвах Джасена и Еббо по стъпалата към платото.
Отделението на Корайс беше разквартирувано в малък каменен павилион с куполообразен покрив, който изглеждаше идеално място за среща на влюбени и сигурно точно такова е било първоначалното му предназначение. Павилионът не само осигуряваше луксозна квартира на отделението, но беше и отделен от останалите сгради, а позицията му на билото на ниско възвишение го правеше най-сигурната постройка на платото от гледна точка на отбраната. Факли горяха около павилиона, а докато вървяхме с бърз ход натам, видяхме, че вилата на Сарзана също се събужда.
Жените на Корайс бяха готови за битка, с извадени мечове и опънати тетиви. Самата Корайс, вече в пълно бойно снаряжение, седеше намръщена зад една маса в преддверието на павилиона.
Стана, когато влязох, и отдаде чест. Попита, преди да съм казала каквото и да било:
— Капитане, мога ли да докладвам насаме?
Освободих другите. Корайс се огледа и явно реши, че това не е достатъчно. Поведе ме навън. Току отвъд светлината на факлите лъщяха доспехите на разставените в мрака постови. Зачаках, но Корайс мълчеше. Виждах лицето й — беше бледо и потресено, каквото не го бях виждала дори след битка, в която сме загубили приятелки. Осъзнах, че е станало нещо много сериозно, затова смекчих гласа си и й казах да започне от самото начало.
Понеже времето било много приятно, започна тя, напоследък си лягала да спи на кушетка пред входа на павилиона. Сигурно било глупаво от нейна страна, но пък имало достатъчно постове наоколо, а и тя „чувствала“, че не я заплашва нищо.
— Явно съм била прекалено самоуверена — заключи тя.
Лягала си облечена с лекото подплатено копринено бельо, върху което бързо можела да нахлузи доспехите си при нужда — всички спяхме така по време на поход.
— Сънувах — каза тя. После млъкна и мълча дълго. Понечих да я попитам нещо, но се въздържах. — Сънувах… мъже — продължи тя накрая. — Един мъж, по-точно. Мислех, че фантазията ми го е изрисувала ясно и с всички детайли, но явно съм сгрешила. Сега си спомням единствено, че беше висок, мускулест, с черна коса — ниско подстригана, струва ми се, — гладко избръснат и с усмивка, която намеква за черни грехове и удоволствия. Беше гол. Приближи се към мен, а неговият… неговият член беше щръкнал — смотолеви Корайс и потръпна. — Знаех какво е намислил и… и аз също го исках! Исках той да ме вземе!
Извърна се бързо настрани и започна да повръща, пристъпите следваха един след друг, сякаш бедната искаше да очисти не само тялото, а и ума си. Извиках на Бодилон да донесе кърпа, леген вода и вино. Корайс понечи да продължи разказа си, но аз й дадох знак да замълчи, докато сержантката си тръгне. Изтрих с влажна кърпа лицето на Корайс, накарах я да си изплакне устата с вино, а после и да изпие една чаша за кураж.
— Как, в името на Маранония, съм могла да поискам такова нещо? — възкликна тя. — Самата мисъл да… да бъда с мъж… винаги ме е отвращавала. Знаеш го.
Знаех, наистина. Също като мен и Корайс никога не беше мечтала за мъжка прегръдка и беше имала късмета родителите й да не настояват за противното.
— Той тъкмо щеше да… да ме докосне — продължи Корайс, — когато за миг дойдох на себе си и усетих, че се боря да изплувам, да си поема дъх, но съм затънала в някакъв мазен вир и няма да се събудя навреме. Но все пак се събудих, магията се разпръсна и видях онова омразно тяло в истинския му вид. Бях будна и гола, Рейли, и се кълна в обичта си към теб, към гвардията, към Маранония, кълна се, че онова същество още беше там, надвесило се беше над мен и се опитваше да разтвори с коляно бедрата ми! Извиках, претърколих се настрани и скочих с меч в ръка, готова да го промуша. Но…
— Но там не е имало никой — довърших вместо нея. — А стражите са били по местата си и не са видели никой да се промъква покрай тях.
Знаех какво ще е следващото, което ще каже Корайс, затова вдигнах ръка да я спра и казах: