— Не си сънувала.
— Знам. Ти откъде знаеш обаче?
Не знаех как да й отговоря, но бях казала истината. Наистина знаех. Някой или нещо се беше опитало да изнасили Корайс, а може би да й стори нещо по-лошо и от това, но не е било кошмар, а нещо, което бродеше из този остров, нещо реално или сътворено с помощта на магия. И не ме питай откъде ми е дошло това знание, писарю. От собствените ми призраци, от силата, на която ме учеше Гамелан, от самата Богиня или от вярата ми в Корайс, която веднъж ми беше споделила, че сънува само за злачни поляни и лудуващи животинки.
Очите на Корайс бяха влажни от сълзи. Тя се взира дълго в моите, после кимна.
— Благодаря ти — прошепна. — Благодаря ти, че ми повярва.
Канех се да кажа нещо, но мярнах един от натруфените зверочовеци на Сарзана да стои малко зад постовите. Отидох при него. Той ми подаде плочка от слонова кост, но аз я удостоих само с бегъл поглед.
— Предай поздрави на господаря си — казах му, — и го уведоми, че искам да ме приеме след един час. Тръгвай!
Съществото ме погледна и съзрях в очите му страх. После се обърна и потъна в мрака.
Върнах се при Корайс.
След час тръгнах по дългата пътека към вилата на Сарзана — в компанията на две отделения гвардейки с оръжия в ръце. На стъпалата ме чакаха двама зверочовеци. Не им обърнах внимание, а минах покрай тях, без да свалям шлема си.
Сарзанът ме чакаше. Наметнал се беше с пъстра роба, сякаш току-що е станал от сън.
— Някой — започнах без предисловие или поздрав — се е опитал да нападне един от офицерите ми. Легат Корайс.
Очите на Сарзана се разшириха изненадано.
— Тук горе? На моето плато?
Кимнах.
— Богове. Тя какво е направила? Какво е станало?
— Няма значение — казах аз. — Тя не е направила нищо и сега е добре. Знам, че не е бил от нашите мъже. Корайс го описа, но не знам доколко точни са спомените й.
— Мога ли да попитам какво мислите вие по въпроса? — започна Сарзанът и видях как челото му се набраздява, как ледено-огненият му поглед се впива в мен, а устните му се стисват на тънка черта.
— Не обвинявам вас — казах. — Не мисля, че човек с вашата мощ би се унижил дотам, че да изнасили жена. Но вашите създания? Вашите зверочовеци?
Сарзанът поклати енергично глава.
— Невъзможно. Абсолютно невъзможно. Когато ги създадох, им заложих способността да изпитват страст и да се размножават. Но тя ще се активира чак когато напусна този остров. Не, моите приятели са безобидни като кастратите, които навремето охраняваха моя харем. По-безобидни дори, защото понякога и ножът греши. Капитан Антеро… заклевам се, че това няма нищо общо със създанията от моята свита. Врявата ме събуди от дълбок сън. Опитах се да използвам магия, за да разбера какво става, но навън имаше нещо, което замъгли сетивата ми.
— Смятате, че нападателят на Корайс е бил с магически произход и сили?
— Не знам — каза той. — Демон? Зъл дух? Така и не ми остана време да разпитам селяните какви призраци обитават тези места, а после ги издавиха и… А и самият аз не изследвах района с изкуството си. Явно е трябвало. Капитане, не мога да ви опиша колко съм смутен и разтревожен. Приемам това като лична обида. Обещах ви безопасност, а не ви я осигурих и съм дълбоко засрамен от това. Обещавам ви обаче, че нищо лошо няма да се случи оттук нататък, докато сте на този остров. Веднага ще се заема със заклинания, които да пазят жените ви — както и моряците на Чола Ий — от всяка опасност. Нещо повече, ще разпратя свои собствени демони — има мнозина, които ми дължат услуга, — да потърсят създанието, отговорно за това ужасно посегателство. И когато го намеря — него или тях, — наказанието ще надхвърля и най-страшния ви кошмар.
Вгледах се дълбоко в очите на Сарзана и му повярвах. Отдадох чест и си тръгнах.
Нямаше повече инциденти, докато бяхме на острова. Дори сексуалните попълзновения на моряците секнаха изведнъж. Но аз реших да се презастраховам и наредих гвардейските да се движат по двойки, а нощем никой — нито аз, нито Корайс, нито влюбените Дика и Исмет — нямаше право да спи извън охраняваната територия.
Сарзанът се превърна в постоянно присъствие, макар че никога не се натрапваше излишно. Така или иначе обаче винаги беше наблизо. Копиеноска с най-нисък ранг обхожда поста си в най-пустата част на селото, да речем, и изведнъж Сарзанът минава покрай нея и я поздравява учтиво; или пък моряк връзва сложен възел и изведнъж вижда, че Сарзанът държи края на въжето и го опъва, за да не се заплете. Колкото до нас, офицерите, ние често обядвахме и вечеряхме в неговата компания, макар богатият пир от първия ден да не се повтори.