— Според теб какво очаква от нас той, конкретно, освен да го отведем от този остров?
— Питах го и за това, но той не каза много, освен че би искал да го откараме до група острови югозападно оттук. Тези острови били сред най-ранните му поддръжници, затова смятал да ги използва за своя база. Преди това обаче трябвало да се промъкнем тайно през две други групи острови, които били населени с нецивилизовани варвари, но имали военни гарнизони и бойни кораби на конианските барони. Стигнем ли приятелските настроените острови, сме можели да отплаваме нататък, ако това е желанието ни. В замяна той щял да свика конклав от най-опитните навигатори и корабни капитани в онзи район. И понеже онези хора били прочути пътешественици и познавачи на моретата, както твърди той, се надявал поне един от тях да знае верния път към Ориса; самият той пък щял да ни осигури всякаква възможна помощ от магическо естество. Закле се също, че ще се опита да разбере дали властелинът още е жив и ако е така, да събере магьосниците си и да ни помогне в борбата срещу него.
Замислих се. Мислих и мислих, но по всичко личеше, че нямаме голям избор, и колкото повече мислех, толкова повече се убеждавах в това. Или щяхме да бродим из тези непознати и опасни води до края на дните си, или да направим тази малка услуга на Сарзана. И какво толкова лошо може да стане, продължи да шепне умът ми, ако го направим? Нищо кой знае какво, реших аз, спомнила си за пореден път силното чувство на респект, което Сарзанът ми беше вдъхнал още при първата ни среща. Щом трябваше да има цар, а по думите му излизаше, че Кония се нуждае от твърда ръка, то никой не би бил по-подходящ от него. Той несъмнено щеше да е много по-справедлив и милостив в управлението си от банда алчни дребни аристократи, опитващи се да върнат силом народа към робската мизерия от миналото.
— Благодаря ти, Гамелан — казах накрая. — За пореден път твоята мъдрост ми отвори очите.
Ден по-късно, докато се разхождах преди вечеря по брега, срещнах Сарзана. Знаех, че срещата ни не е случайна, така че след като си разменихме любезности и той попита дали може да ми прави компания, се съгласих охотно. Беше ми любопитно какво има да ми предложи, защото това би било знак доколко добре ме е преценил. Доста добре, както се оказа.
— Сигурно вече сте забелязали, капитане, че разговарях с други членове на експедицията ви.
— Да, забелязах — отвърнах.
— Значи знаете, че направих на някои от тях предложения за работа или друго, с което бих могъл да им помогна. Ще ми се да направя същото и за вас.
Замълчах си.
— Но не съм толкова глупав, разбира се — продължи той. — Струва ми се, че ви опознах доста добре, Рейли Антеро, и смятам, че сте една от най-забележителните жени, които съм познавал. Царуването е сурово и цинично занимание и аз винаги съм смятал, че хората, и мъже, и жени в еднаква степен, си имат цена. Вие обаче сте доказателство, че всяко правило си има изключения.
— За това не знам — отвърнах троснато. — Знам обаче, че ласкателствата никога не са ми били по вкуса.
— Никого не лаская — каза той и гласът му звънтеше от искреност. — Макар да си давам сметка, че изглежда точно така. Не, опитвам се просто да кажа, явно не твърде сполучливо, че не мога да ви предложа нищо, което вече да нямате.
Спрях и го погледнах изпитателно. Сигурна съм, че веждите ми бяха вдигнати високо. Какво толкова имах, като си помислиш? Спях сама и това ми тежеше. Жената, която обичах някога, бях загубила и ни деляха безброй левги. Също толкова далеч бяха и шепата хора, които наричах свое семейство, сред които близък чувствах единствено Амалрик. Богатства? Сигурно можех да мина за богата жена заради дела ми в земите и собствеността на Антеро. Тук и сега обаче собствеността ми се свеждаше до оръжията, доспехите, няколко чифта дрехи и съдържанието на войнишката ми торба.
А после ме порази една мисъл. Не, дори тук бяха богата, поне според собствените си критерии. Имах уважението, подчинението и обичта на всичките си гвардейки. Какво повече можех да искам, освен да им служа добре и да запазя тази обич?
— Така че — нежно каза Сарзанът, — дори да имахте цена, капитане, тя е извън моите възможности. Затова вместо да ви предлагам каквото и да било, ще ви помоля за услуга. Ако си възвърна трона, смятам да създам гвардия като вашата. Гвардия, която ще полага клетва не пред мен, нито пред моите наследници, ако реша да имам такива. Не, клетвата й ще бъде пред Кония. Искам да създам сила, която да остава над дребните дрязги на ежедневното управление. Смятам, че такава военна част би била гаранция за стабилност. И се чудя дали най-голямото й преимущество в този смисъл не се дължи на една особена по своя вид сплотеност.