Светлините лумнаха, а после иззад мен и над платото се ливна мрак, много по-тъмен от нощта, спусна се като чудовищен прилеп към морските огньове. Гмурна се надолу, а после — и това беше най-странното от всичко — към този непрогледен мрак се прибави друг, още по-черен, който дойде отгоре. Двете тъмнини се смесиха и се сгромолясаха върху морето като наквасен с вода плащ, метнат върху разгоряла се жар, плащ, който убива всяка светлина. Но не, спомените явно ми играят номера, защото помня, че три или четири светлинки се разгоряха, сякаш да дадат последен отпор на тъмнината, а после угаснаха и те.
Постоях още малко при парапета, но не видях нищо повече. А после забелязах, че е задухал бриз откъм морето. Беше доста студен и се зачудих защо не съм го усетила преди.
Слязох обратно по стъпалата, промъкнах се покрай дежурната гвардейка и се върнах в леглото си. Но не можах да заспя, защото мислех за видяното, без да разбирам кое го прави толкова важно. Можех да попитам Гамелан какво означава, но така и не го направих. Сигурно някакъв вътрешен гласец ми е пошушнал, че нещо, изречено веднъж, се узнава от всички, а онова, което е в сърцето ти, си остава тайна навеки.
Чола Ий реши, че сме готови да отплаваме. Корабите бяха натоварени с всичко необходимо, а както моряците, така и моите гвардейки бяха в най-добрата си форма. И ето, че най-после се състоя дълго отлаганата дискусия по въпроса със заминаването на Сарзана, ако нещо толкова кратко може да се нарече така. Дискусията се въртеше най-вече около въпроса с кой кораб ще отплава домакинът ни. Естествено, Чола Ий настоя честта да се падне на него. За мен нямаше да има голямо значение, ако не беше смътното безпокойство, което ме обземаше при мисълта, че този велик човек — когото честно казано не познавах добре, макар да чувствах с мозъка на костите си, че понякога се държа като глупава паникьорка — и наемническият адмирал ще делят една и съща палуба. Когато съвещанието ни приключи, отидохме вкупом в имението на платото и официално предложихме услугите си на Сарзана като почетен ескорт, който да го върне у дома.
Благодарностите му нямаха край и звучаха така, сякаш не е очаквал подобно предложение от наша страна. Закле се, че сме взели правилно и мъдро решение и че ще останем в историята като спасителите на Кония. Колкото до самия него, той просто не можел да намери подходящите думи, но знаел, че последователите му, а и всички свободолюбиви хора по света…
В този момент спрях да го слушам и се спогледах с Корайс. Поне по едно нещо тези непознати ширини не се различаваха от всички останали — и тук високопоставените люде си мряха да държат изпълнени с благородство, щедри обещания и драматични жестове речи, които сякаш нямаха край. Имаше различни становища по въпроса какви способности са необходими на една жена, за да бъде приета в гвардията. Не на последно място се нареждаше собственото ми мнение по този въпрос и то се отнасяше до способността да слушаш с часове брътвежите и на най-големия глупак, без мускул да трепне по тялото ти и без заинтригуваната ти и ведра физиономия да загуби свежестта си.
Накрая Сарзанът все пак изчерпа царските си приказки и отправи една крайно неочаквана молба към нас — дали ще е възможно да плава на един и същи кораб с Гамелан? Гневно изражение изкриви лицето на адмирала и Сарзанът побърза да обясни, че чувствал за свой дълг да впрегне силите си с надеждата да възвърне способностите на жреца, а за тази цел трябвало да е близо до него. Пак по същите съображения Гамелан трябвало да остане на същия кораб, с който плавал досега и който познавал най-добре. Адмиралът нямаше как да възрази на тези доводи и въпросът беше решен.
Очаквала бях Сарзанът да натовари на кораба сандъци и ракли, пълни със скъпоценности, редки кожи и книги върху изкуството на магията. Вместо това багажът му се състоеше от пет кутии, всяка от които можеше без голям зор да вдигне и младо момче.
Сарзанът явно забеляза изненадата ми, защото се усмихна и каза:
— Когато целият свят е бил ръцете ти, а после си го изгубил, се научаваш кое има значение и кое — не. Най-добре пътува онзи, който пътува без багаж.
Вечерта, преди да потеглим Гамелан попита Сарзана кога смята да изпълни обещанието си и да освободи своите поданици. Стори ми се, че зърнах Сарзана да свъсва чело, но веднага разбрах, че съм сгрешила. Той се усмихна и каза:
— Утре сутринта. От кораба.
Така и стана. Галерите ни бяха вдигнали котва и се полюшваха във водите на залива. Сарзанът беше помолил да му освободим фордека и беше разположил там осем факли, подредени във формата на осмоъгълник. Самият той стоеше в центъра на фигурата със сбрани ръце, все едно държи нещо тежко и невидимо. После започна да припява, но не различих думите на напева, а както разбрах по-късно, не ги бяха различили нито Гамелан, нито някой от моряците и гребците, които стояха наблизо.