А после зяпнах невярващо, защото откъм платото по селските улици се изсипа порой от създания. Първо си помислих, че Сарзанът е призовал призраците на убитите селяни, но после видях, че тълпата на плажа е съставена от неговите зверочовеци. Не си бяхме давали сметка колко са много, а би трябвало, като се има предвид каква прислуга е нужна за поддържането на толкова голямо имение. Не можах да преценя колко са — Корайс твърдеше, че са петстотин, Полило — че са повече, Исмет — че са по-малко. Повечето още бяха с царедворските одежди, в които ги беше облякъл Сарзанът.
Той продължаваше да пее, а ръцете му се раздалечаваха все повече, сякаш невидимият товар се увеличаваше. Напевът се издигна до вик, после факлите пламнаха с разноцветен огън. Ястреби, соколи и други птици кръжаха над нас, спокойната вода се разпени и делфини, големи и малки риби пробиха повърхността с изящни скокове. И тогава Сарзанът хвърли невидимия си товар, „дара“ на свободата, изхвърли го навън и нагоре, а факлите угаснаха изведнъж, без най-малкото валмо дим. Птиците над нас се пръснаха, а водите покрай плажа утихнаха празни.
Ала в селото не се възцари мир — зверочовеците пощуряха. Разкъсваха трескаво дрехите си, докато и едно парцалче не остана по голите им тела.
Полило се приближи до мен и каза под нос:
— Слугите на Сарзана май не са приели толкова охотно службата си, колкото ни се струваше. Ако питаш мен, постъпват доста неблагодарно.
Чух Корайс да се подсмихва.
— По-зле са и от уволнени войници след края на война — каза тя.
Сигурно трябваше да ги сгълча, но не го направих. Още помнех думите на Сарзана за заклинанията, които бил направил, за да „подготви почвата“, както и каква признателност изпитвали към него зверочовеците.
Само че никой, нито човек, нито звяр, не приема с благодарност оковите, дори да са от коприна.
Вятърът духаше откъм кърмата и след като излезехме в открито море, нямаше да има нужда да гребем. Корабите ни яхнаха първите океански вълни и сведоха носове в почит към боговете на морето. И тогава забелязахме нещо странно — напреко на курса ни, от единия към другия полуостров, плуваше ято лебеди. Плуваха бързо и изящно като бели драскулки сред бялата пяна на леките вълни.
— И т’ва ко не е добра поличба! — чух да казва един моряк. — Туй плаване ше ни донесе късмет и ше ни върне у дома.
Стиснах палци и усетих как мрачните колебания от последните дни се разсейват.
Почти две седмици плавахме под ясно небе и с попътен вятър в платната на югозапад. Не стига това, а всички ние, отпочинали след престоя си на острова, бяхме в чудесно настроение и с охота си помагахме в ежедневните задачи, както моряците, така и гвардейките.
На петнайсетия ден зърнахме първата суша. Извикаха ме на палубата, докато обяснявах на част от новобранките как да обтягат жилата на арбалетите малко след като бях приключила с обяда си. Без да губим време с официалности, всички хукнахме към палубата, нетърпеливи да видим земята, която ни очакваше. Погрижила се бях всички гвардейки да бъдат уведомени без много шум за онова, което Сарзанът беше казал на Гамелан — че плаваме във враждебни води и трябва да сме готови за всякакви изненади.
Право пред нас от водата се издигаше остров. През целия ден бяхме плавали в гъста мъгла, която бе крила сушата до последния момент. Сарзанът вече стоеше на квартердека със Стрикер и аз побързах да отида при тях.
— Това е група от три острова — каза ми той. — Не съм сигурен кой от трите е този, но няма и значение. Всички те разполагат с гарнизони на бароните, а местното население е враждебно настроено. Движим се точно по избрания курс. — После се обърна към Стрикер. — Капитане, бихте ли пратили сигнал на другите кораби да се построят?
Сигнални флагчета се развяха на вятъра и галерите се приближиха, за да чуят нарежданията на Сарзана. Гласът му беше подсилен магически, но без пискливото ехо, с което обикновено се отличават подобни заклинания. Напротив, звучеше кротко и успокояващо, и така лично, сякаш Сарзанът стоеше на крачка от всеки мъж и жена по палубите на галерите. Указанията му бяха да опънем всички платна и да се молим да не ни види никой от брега и най-вече от друг кораб.