Стрикер пък непрекъснато повтаряше как умът му не го побирал. Как било възможно, в името на всички мокри преизподни, всички ние, до последния трижди проклет моряк, да изтъпеем до такава степен от заклинанието на Сарзана? Гамелан му напомни, че сме виждали и по-големи магии — стената, така бързо възстановена около Ликантия, както и последното заклинание на властелина, което ни беше изхвърлило в тези непознати води.
— Т’ва е различно — каза Стрикер. — Вулкани… стени… да, но това! Поне един от нас трябваше да се усети, мамка му! Така де, за миг поне някой трябваше да усети какво става!
— Имало е такъв миг — тихо каза Гамелан. — Миг, уловен от капитан Антеро.
Стрикер кимна сърдито.
— Е, т’ва сигурно е по-добре от нищо. Не ми се мисли к’во щеше да стане, ако никой не се беше усетил и бяхме продължили да се носим към к’вото там ни е бил подготвил онзи мръсник. Де да беше получила капитан Антеро просветлението си по-рано обаче, докат’ още бяхме на проклетия остров.
Когато се събрахме на наноса и обясних на присъстващите подробностите около бягството на Сарзана, съвещанието се взриви в очакваната буря. Чола Ий се мяташе между ярост към Сарзана и ругатни към нас с Гамелан, задето не сме прозрели козните му. Изтъкнах, че никой от нас не е показал особена прозорливост по отношение на Сарзана, което накара Чола Ий да се разкрещи още по-силно:
— Е, и? Никой от нас не си е приписвал магически способности, за разлика от вас двамата! Нито сме прекарвали и наполовина толкова време в компанията на онзи прокълнат самозванец. Никой от нас…
Тук Гамелан го прекъсна:
— Казаното от вас е вярно, адмирале. Ала миналото е запечатано в кехлибар. Каквото станало — станало. По-разумно ще е да обсъдим бъдещите си планове.
— Бъдещи планове, а? Как можем да пра’им к’вито и да било планове тук — каза Стрикер с ниския си като шепот глас, — в тея непознати води, и то след кат’ пуснахме такъв демон на свобода? От’де да знаем к’ва мизерия ни е намислил Сарзанът? Кой знае к’во заклинание на напра’ил — никой да не разбере за бягството му например. А мъртвите не говорят.
— Не мисля, че ще си губи повече времето с нас — каза Гамелан.
— Още по-лошо тогава — изръмжа Дубан. — Рано или късно някой ще се запита как се измъкнал оня от Тристан и ще тръгне да търси нещастниците, дето са му помогнали, тоест нас.
Разприказваха се и другите капитани. Накрая един от тях, Медудут, избухна:
— Тая трижди проклета експедиция ще ни убие всичките! Въобще не трябваше да тръгваме! Трябваше да останем в Ликантия и да си искаме златото, а лукавите орисианци и извратените им кучки с техните откачени идеи да вървят по дяволите!
Стомана се измъкна с шепот от ножница и Корайс се стрелна през пясъка. Медудут изписка и отскочи назад, но върхът на меча й така или иначе се опря в гърлото му. И други посегнаха към оръжията си; двете с Полило вече бяхме изтеглили наполовина своите.
— Още една дума — изсъска Корайс, — само още една, лайно миризливо, и ще ти е последната.
— Стига! — извиках аз и Корайс се овладя и направи крачка назад, но не сведе меча си. — Нямаме време за глупости! Сарзанът е на свобода, и то благодарение на нас. Гамелан вече зададе най-важния въпрос — какво да правим? Адмирале? Какво предлагате?
Корайс се успокои, прибра меча в ножницата и застана до мен. Но все така не сваляше поглед от корабния капитан.
Нарочно бях прехвърлила топката в полето на Чола Ий. Ако притежаваше някакъв реален талант на водач извън бруталността и умението да шикалкави, сега беше моментът да го прояви. Дишаше дълбоко в исполински опит да възстанови самообладанието си. Знаех, че има повече основания за гняв от всички ни, не само защото като всички бандити от своя вид се имаше за непогрешим познавач на човешкия характер, макар че именно такива като него се лъжат най-лесно, а и защото очевидно беше разчитал на отправеното му от Сарзана предложение за работа. Сега ръмжеше и си скубеше брадата, но червенината бавно започна да се отлива от страните му, докато обмисляше конкретния ми въпрос.
— За нищо свястно не се сещам — призна накрая. — Никакви блестящи стратегии не ми идват наум, освен една, която ще премълча, защото е толкова тъпа, че не заслужава и присмех дори.