— Никой няма да се присмива — казах аз. — Явно всички тук сме в еднаква степен глупаци.
— Добре тогава — каза адмиралът. — Ето какво успях да измисля. Първо, какви са шансовете Сарзанът да се добере до приятелски бряг? Ако сте права, капитан Антеро, и той е доловил подозренията ви — макар че не мога да се начудя защо точно вие сте минали между капките на могъщото му заклинание, — значи е духнал по-рано от предвиденото, което логично води до заключението, че може и да не се озове там, където е планирал. Може морето да го е изхвърлило на необитаем остров, или още по-добре — в компанията на канибали. — Чола Ий ни изгледа поред, но опитът му да изобрази оптимизъм се провали с гръм и трясък.
— Едва ли — каза един от другите капитани, Кидай. — Мошеници като него никога не улесняват живота на потърпевшите.
Чола Ий кимна намръщено.
— Може би ако вие, капитан Антеро, направите някакво заклинание с помощта на Гамелан, което да ни каже дали… — Гласът му секна и той не довърши. — Не. Говоря глупости. Дори и за мен е ясно, че това би било като да запалиш фар в мъгла. Забравете какво казах. Не бива да правим нищо, което би привлякло магьосническия поглед на онзи демон. — Замисли се отново, после лицето му се проясни. — Може пък да съм бил твърде черноглед — каза той. — Може пък никой да не разбере, че ние сме пуснали на свобода онзи бич божи, и докато се чудят, ние ще намерим някак пътя към Ориса.
Гамелан поклати глава.
— Де да можех да подкрепя надеждата ви, адмирале. Но описаното от вас развитие на нещата е крайно невероятно. Кония почти сигурно разполага с магьосници, чиито сили не отстъпват на силите на Сарзана, иначе не биха могли да го свалят от власт. И когато някой с неговата сила внезапно се появи на хоризонта, противниците му ще вложат всичко от себе си, за да разберат кой е скъсал веригите му. Не, не бива да се заблуждаваме, че не ще ни бъде потърсена отговорност, не за дълго поне.
— Ами ако поемем назад? — каза Полило. — Да натоварим още припаси на Тристан и после да опънем платната на изток, към познати води? А после ще свърнем на юг с надеждата да избегнем онези рифове и вулкани, които ни препречваха пътя, пък току-виж сме зърнали позната суша, Джейпур или Лаошия дори, а оттам до Ориса е детска игра.
Стрикер и Гамелан отвориха уста едновременно да отговорят и Гамелан даде знак на капитана да каже пръв.
— Лично аз не бих разчитал на тоз зар — каза той. — Пътят е твърде дълъг. При това във води, дет’ ги познаваме толкоз, колкот’ евтина курва — злато. Ако имахме карти, как да е. Но така хората ни няма да изтраят дълго.
Знаех какво има предвид и бях съгласна — пиратските офицери държаха екипажите си в подчинение с помощта на сила, късмет и консенсус. Една заповед, която да подразни чувствителния слух на недоволните моряци, и бунтът беше в кърпа вързан. Това бяха хора без корен, безсъвестни наемници, които лесно можеха да свалят офицерите си, да избият всички ни и да вдигнат черния флаг. Като нищо можеха да решат, че и тук има хляб за пирати, а не само в познатите води около Ориса. Освен това…
— Дори да не беше така — казах, — дали ще намерим обратния път до Тристан? Няма ли същото заклинание, което е попречило на конианците да открият острова — ако приемем, че Сарзанът е казал истината поне за това, — няма ли да попречи и на нас сега, когато несъмнено сме негови врагове?
— Именно — съгласи се Гамелан. — Тъкмо това се канех да кажа. Не. Не можем да тръгнем назад.
— Но не можем и да плаваме слепешката, по дяволите — сопна се Фокас, щурманът на Чола Ий.
— Така е — казах аз. — Не забравяйте обаче, че разполагаме с пръчкокартата, а вече се убедихме, че тя върши работа. Ако успеем да я разгадаем докрай, няма да плаваме слепешката.
— Не е достатъчно — възрази Стрикер.
— Не е, вярно — съгласих се аз. — Но не виждам някой да има по-добър план. Предлагам следното — продължаваме в посока юг — югозапад и се оглеждаме за обитаем и цивилизован остров. Пускаме смело котва в пристанището му и казваме истината — или поне част от нея. Че сме изследователска експедиция, която се е изгубила. Идваме от велика търговска империя с надеждата да установим търговски връзки със Запада. И че онзи, който ни помогне да се ориентираме и ни посочи пътя към дома, ще извлече голяма изгода за себе си. Бихме могли също да намекнем, че страната ни разполага с могъщи магьосници, които ще потърсят отмъщение, ако ни сполети нещо лошо. С малко късмет може да измолим заклинание от техните магьосници, или още по-добре, понеже така опасността да излезе наяве участието ни в бягството на Сарзана намалява, да се сдобием с указания за посоките от някой корабен капитан или навигатор. Може да имат мореплавателна гилдия като онази в Редонд.