Чу се одобрително мърморене. Стрикер изсъска, което според мен трябва да означаваше подкрепа. Чола Ий плъзна поглед по другите моряци и кимна с голямата си глава.
— Възможно е — каза той. — Възможно е. Ако не друго, планът е смел. По-добре така, отколкото да се влачим без посока, докато ни открият. Никак не е зле за една жена и не се различава съществено от онова, което сам се канех да предложа.
Корайс и Полило настръхнаха, но това си остана единственият външен признак на негодуванието им. Самата аз нямах нищо против Чола Ий да си припише заслугите за плана — ако смътната ми идея въобще можеше да се нарече план. Реших да си затворя очите и за пренебрежителния намек относно пола ми. Чола Ий си беше такъв.
— Най-важното — продължих — е да действаме бързо. Гамелан е прав — рано или късно ролята ни в освобождаването на Сарзана ще излезе наяве. Добре ще е да сме далеч от конианските острови, когато това стане.
Скоро стигнахме до решение. Опъваме платната и продължаваме напред. И докато търсим подходящ пристан, сравняваме всеки подминат остров с пръчкокартата, докато не успеем да триангулираме местонахождението си, след което можем да се захванем с изработването на своя карта.
Когато се върнахме на кораба, Гамелан ме дръпна настрана.
— Мисля, че идеята ти е добра, Рейли, възможно най-добрата в тази ситуация, макар и да не е съвършена, както каза и самата ти. Остава обаче един проблем, който не сме обмислили.
— Сарзанът — казах аз.
— Разбира се. И без магия е ясно, че ще направи постъпки да си върне трона по най-бързия начин и без да пести заклинания и чужда кръв, което е още една причина да се махнем оттук. Да не говорим, че като го освободихме, си навлякохме ужасен дълг, тежка кръвнина.
— Знам. — Това ми тежеше най-много. Стореното опетняваше всички ни, макар да бяхме допуснали грешката си неволно и под давлението на магия. — Как бихме могли да го компенсираме? Или да го намалим поне?
— Не знам — изнурено отвърна жрецът. — Не знам. Знам обаче, че по един или друг начин ще си платим за стореното.
Корайс беше вързала над лакътя си ивица пъстра коприна.
— Дала си клетва? — попитах я.
Тя кимна.
— Откъснах това парче от една от робите на Сарзана. Да ми напомня как ме посрами това копеле. Кълна се, Рейли, пред теб, пред Маранония, пред Те-Дейт и пред бога на домашното си огнище, че когато се срещнем отново — а усещам, че още не сме се отървали от него, — ще му платя с кръв заради онова, което ми стори!
През следващите няколко дни не видяхме признаци на развита цивилизация. Островите, които подминавахме, бяха малки и скалисти, а селцата, впили нокти и зъби в склоновете им, едва ли разполагаха с магьосниците и мореплавателите, които ни бяха нужни. На няколко пъти поехме риска да се приближим до рибарски лодки, от които купихме прясна риба срещу златни монети. И медни биха свършили работа, разбира се, но освен риба ние търсехме и информация. Канех рибарите да се качат на борда и ги заговарях за живота им, като постепенно преминавах към въпросите, които ни интересуваха.
Не че научихме много. Всеки остров беше независим и почти не поддържаше връзка с околните или с „хората със светлините“, които живеели в южната част на архипелага. Да се плава отвъд тази островна група било опасно, почти нямало суша, а само открито море с множество рифове, там били и прословутите Зарове на Исполина — скални колони, заобиколени от опасни течения, които подхващали корабите и ги натиквали в смъртоносната прегръдка на Заровете.
Обясниха и защо не поддържат търговски контакти с южните конианци — просто нямали какво да им предложат, нито пък проявявали интерес към техните неща. Не, не познавали нито един изтъкнат магьосник, и толкова по-добре. Един каза, че бил чувал истории за голяма война между лордове и магьосници преди известно време, война, която завършила с погром над магьосниците. Каза също, че за целта били призовани морски демони. Реших, че е чул слухове за поражението на Сарзана. Единствените „магьосници“, които познавал, били селските вещици, които викали рибата и понякога давали на рибарите по някоя торба с вятър, за да се приберат лодките по живо по здраво у дома, а в краен случай малък талисман, който да ги пази от буря.