— Ега ти водния бръмбар — каза Стрикер. Галерата наистина приличаше на дървен бръмбар, който пляска с крачка по водата. Дългите й весла пореха морето и вдигаха почти толкова пръски, колкото и вятърът.
— Не му завиждам на онзи, дето я управлява в буря кат’ таз — каза Дубан. — Виждаш ли как вятърът я носи настрани, а истинското представление дори не е започнало още. Сигур’ е с плоско дъно кат’ баржа.
Не беше нужно да си експерт по корабоплаване, за да разбереш, че са прави — виждаха се десет, не, четиринайсет мъже, които натискаха с всички сили двоен румпел, свързан с чудовищния рул, който зърнах за миг, когато корабът попадна в яма, заби нос във връхлитащата вълна и вирна кърмата си във въздуха. Моряци се тълпяха около платната.
— Какво е това нещо? — попита Полило.
— Не знам — каза Стрикер. — Кат’ го гледам колко е тромав, сигурно е търговски кораб за крайбрежно плаване. Но с толкоз много моряци… кат’ мравки са го налазили. Каква ли търговия върти, че да плаща на екипаж кат’ този? Може пък да е боен кораб. Ма как се бие е въпросът! Ко има таран — а кат’ го гледам как се клатушка, нищо чудно и да има — не виждам как може да го използва по предназначение, освен ако не се цели в някой, дет’ е пуснал котва. К’во пък, конианците може да се напиват кат’ свини преди битка и после да налитат на сичко, дет’ им се изпречи пред кривогледия поглед. Или пък само приближават корабите си и почват да се колят, докат’ не останат глави за рязане. — Тук Стрикер се замисли. — Интересно ще е — каза след малко — к’во можем направи срещу такъв кораб, кат’ се има предвид товарът, с който сигур са натъпкани трюмовете му.
Същото беше хрумнало и на мен между другото, за което побързах да се сритам мислено по кокалчетата. Нима се превръщах в същия плячкаджия като хората на Чола Ий? Корабите имат и други предназначения освен война и плячка, нали така. И все пак… представих си как четири-пет бързи галери се спускат връз бегемот като този — като глутница вълци, нападаща огромна мечка. Прибрах настрани тази мисъл за анализ в по-спокойни времена.
Трите по-малки кораба очевидно ескортираха четвъртия. В началото се бяха движили във формация стрела пред големия кораб, но после бяха променили курса си и в момента се намираха между нас и повереника си.
— Вардят го, мамка им — каза Дубан. — К’во ли не бих дал да ме пуснат за един час в трюмовете на тая хлебарка. Жалко, че имаме друга работа с тях.
Сигнални флагове литнаха към върховете на мачтите на ескортиращите кораби. Не можехме да ги разчетем, но без съмнение отправяха предизвикателство — откъде сме се взели и какви са намеренията ни? Погледнах към флагманския кораб да видя как ще отвърне Чола Ий. Заложил бе на един-единствен голям бял флаг, явно с идеята, че дори в тези непознати води бялото е знак за мирни намерения. Казах на Стрикер да направи същото.
Ала тук белият флаг, изглежда, означаваше друго, или пък непознатите кораби не повярваха на твърдението ни, защото видях въоръжени мъже да изскачат на палубите и да заемат позиции до парапетите, а по два леки катапулта бяха приведени в готовност на предните палуби.
— Стрикер — наредих аз, — дай сигнал на Чола Ий да изостане. Онези явно смятат, че се готвим за нападение.
— В такова време? Абсурд — каза той, но предаде нареждането ми на дежурния помощник-капитан.
— Ще изостанем, но така, че да не ги губим от поглед — реших аз. — А когато бурята премине, ще ги наближим само с един кораб.
— Сигнал от адмирал Ий, сър — извика дежурният. — Всички кораби… да продължат по свое усмотрение. Посока юг-югоизток по вятъра. Сбор по-късно… Само това успях да разчета, сър.
Нямахме повече време да се тревожим за чуждоземните кораби, защото бурята се развихри в пълната си мощ. Въздухът тежеше от водни пръски. Вятърът виеше пронизително. Преброих един, два… само три от нашите кораби се виждаха в сумрака, а скоро и те изчезнаха от поглед. Колкото до конианците, те вече се бяха изгубили в бурята.