— Не трябва да се караме — каза Чола Ий. — Може би има и друг изход. Ще се върна на кораба си и ще помисля.
— Аз също ще се опитам да измисля нещо.
— Да се срещнем отново утре, какво ще кажете, капитане? — попита Чола Ий, студен и официален.
— Както желаете, адмирале — отвърнах по подобен начин.
Той си тръгна, а аз се обърнах към моите две легатки и ги попитах:
— Колко чухте?
— Достатъчно — каза Полило.
— Както и половината кораб, капитане — добави Корайс. — Не знам дали си забелязала, но двамата с адмирала не си шептяхте на ушенце.
— Трябва да има някакъв начин да се измъкнем от тази ситуация — казах аз. — Хайде да идем при Гамелан.
Няколко часа по-късно, след като бяхме атакували проблема от всеки възможен ъгъл, дори магьосникът се видя принуден да признае поражението си.
— Знам едно заклинание, което причинява забрава — каза той. — Но на него не може да се разчита напълно, а може и да е опасно. Ако нещо се обърка, по-милостиво ще е направо да ги убием. А и не ми се вярва, че ще ти е по силите, капитан Антеро.
— Но си съгласен с мен, че не е редно да изхвърлим тези хора през борда, нали? — попитах.
— Само страхливец би постъпил така, капитане — изръмжа Полило. — Лично мен проливането на кръв не ме плаши, както добре знаете. Но не желая да участвам в избиването на невинни.
— Нагледах се на такива неща по улиците на Ликантия — каза Корайс и потръпна при спомена за цивилните, които властелините бяха хвърлили срещу нас.
Погледнах Гамелан. Сякаш усетил погледа ми, той поклати глава и каза:
— Имам достатъчно други грехове, за които да отговарям, когато ми дойде времето. Гласувам против.
— Тогава единственият вариант, който виждам — казах аз, — е да признаем всичко пред принцесата с надеждата тя не само да ни прости, а и да се застъпи за нас.
Никой не предложи по-добро решение, така че пратих да я доведат. Когато тя пристъпи през прага, каютата грейна от присъствието й. Облечена беше с къса туника, която разкриваше дългите й крака и подчертаваше тънкото кръстче и стегнатите гърди. А когато ме погледна, очите й бяха пълни с възхищение. Колкото и да ми беше неприятно, налагаше се да я освободя от заблудите й. И го направих.
Очите й ставаха все по-големи и погледът все по-сащисан, докато й разказвах за срещата ни със Сарзана, а когато разкрих какво сме направили, се превърнаха в мъртви черни огледала.
— По-добре изобщо да не ни бяхте спасявали — каза Зиа. — По-добре да бях мъртва, отколкото да видя какво ще стане с народа ми сега, когато Сарзанът е свободен.
— Поне сте предупредени — каза Гамелан.
Зиа се изсмя горчиво. А когато заговори, думите й не бяха като на осемнайсетгодишна девойка.
— Вие дори не можете да си представите какво сте направили — каза тя. — Сарзанът е най-големият злодей в цялата ни история. Той ни пороби, отне ни достойнството. Островите ни се къпеха в кръв, докато той беше на трона. Беше истинско чудо, невиждана благословия от боговете, че изобщо успяхме да се отървем от него. Няма да е лесно да го победим за втори път. Невъзможно дори. Той е магьосник с изключителна мощ, която без съмнение е развил допълнително на онзи остров, докато планирал отмъщението си. Планирал го е и е чакал деня, когато глупци като вас ще го освободят.
Погледна ме. Гневни сълзи се стичаха по страните й.
— Когато ви казах, че баща ми ще е благодарен, дето сте спасили единственото му дете, не обясних, че аз съм единственото му оцеляло дете. Някога имах четирима братя, всичките по-големи от мен. Сарзанът ги уби по време на чистките си.
Изтри очите си и направи опит да се овладее. Лицето й се изопна, студено и далечно.
— Работата е там, че семейството ми е прокълнато с царска кръв. По линия на майка ми, която почина, когато бях дете, произхождаме от древен род на кониански монарси. Сарзанът уби всички момчета, родени в семейства с царска кръв.
И заплака отново. Не виждах какво бих могла да й кажа. „Съжалявам“ би прозвучало жалко и дори обидно в момент като този. Хлипането секна и принцесата вдигна глава. Зърнах озадачение в очите й.
— Защо ми казвате това? — попита тя. — Сега, когато знам… не е безопасно за вас.
Казах й за Чола Ий, като я наблюдавах внимателно. Не долових страх дори когато й обясних, че макар аз да командвам флотилията, Чола Ий и неговите пирати ни превъзхождат по численост.