— Но вашите жени са по-добри воини, нали? — попита тя.
Потвърдих, но добавих, че би било грешка да се подценяват мъжете на адмирала. Те умееха да се бият, бяха безстрашни и имаха богат опит в избиването на невинни жертви.
— И въпреки това сте му отказали?
— Да.
— Защо?
Отговорих, макар и с известна трудност:
— Аз съм войник. Но най-вече съм командир на Маранонската гвардия. Клели сме се да защитаваме родината. И това е така от стотици години. Всяка от нас би предпочела смъртта пред срама от нарушаването на тази традиция.
Принцесата се замисли за миг и отново имах повод да се възхитя на необичайната за младостта й мъдрост. А после тя каза:
— Ще ви помогна… ако мога. Има едно малко и рядко населено място близо до Изолда, която е моят дом и главният остров на Кония. Оставате ни там късно през нощта и изчакайте. Ще говоря с баща си и ще му обясня, че сте станали жертви на Сарзана също като нас.
— Дали ще се вслуша в думите ви?
Зиа сви рамене.
— Не знам. Но дори да се вслуша, той е само един от деветимата в състава на съвета, който управлява страната. Съветът на чистите.
Направи физиономия, когато спомена името, сякаш то или хората, които влизаха в състава на съвета, й бяха неприятни.
— Не знам какво ще кажат те. Ако се съгласят, ще ви пратя вест. Ако не, ще трябва да опънете платната и да бягате колкото се може по-далеч и по-бързо. И макар че стореното от вас вещае ужасни беди за мен и моя народ, боговете да ми простят, но се надявам един ден да намерите пътя към дома си.
Предложението й беше повече от щедро и ние го приехме.
— Какво ще каже адмиралът? — попита принцесата.
— Не знам — казах аз. — Но ще се постарая да го убедя.
— А ако откаже въпреки всичко?
Погледнах към другите в стаята. Те кимнаха решително.
— Тогава ще се бием — отговорих.
Следващият ден дойде твърде скоро. Не спах добре през нощта и станах рано. Уведомих гвардейките, че трябва да се готвят за най-лошото, но така, че подготовката им да не привлича излишно внимание.
С Гамелан се поразходихме по палубата. Екипажът ни стрелкаше с толкова омраза, че дори слепият жрец усети скритото напрежение. Капитан Стрикер стоеше настрани от нас, което ми подсказа, че вече е говорил с Чола Ий, още повече, че вместо да крещи на мързелуващия екипаж, както правеше обикновено, сега се мотаеше сред моряците, говореше им тихо и току мяташе зле прикрити погледи в моята посока. Гамелан се стремеше усмивката да не слиза от лицето му, все едно всичко беше наред, но през цялото време ми даваше шепнешком съвети и пълнеше главата ми с арсенал от простички защитни заклинания.
Два часа преди слънцето да се издигне в най-високата си точка Чола Ий прати сигнал, че идва. Стоях на палубата и гледах как няколко лодки тръгват от флагманския кораб. Бяха пълни с въоръжени мъже. Чола Ий не направи грешката да ги качи всичките на борда на нашата галера. Заповяда им да чакат и се приближи само със своята лодка, а на борда с него се качиха неколцина офицери.
Приближи се между редицата моряци от едната страна и редицата мои гвардейки от другата. Спря на няколко крачки от мен. Косата му лъщеше прясно напомадена.
— Е, капитан Антеро — каза той, — обмислихте ли вчерашното ми предложение?
— Обмислих го, адмирале — казах високо. — Освен това говорих с принцеса Зиа, която пое ангажимент да ни съдейства.
Чола Ий се облещи, после отметна глава и се изсмя.
— Приемаш думата на едно момиче? Явно си по-глупава, отколкото те мислех.
Част от моряците избухнаха в грубиянски смях, а моите жени започнаха да ръмжат застрашително.
Аз пък се усмихнах на Чола Ий и вдигнах вежда в мълчалив коментар на поведението, демонстрирано от неговите моряци. Ако не друго, моите хора поне бяха дисциплинирани.
— Може и да съм глупава — казах. — Но не толкова, че да си запуша ушите за онова, което имате да кажете. Когато си тръгнахте вчера, обещахте да помислите за алтернативно решение.
— И го направих — каза Чола Ий.
— Имате план, който ще пощади живота на конианците?
— Ами да, имам. Предлагам да намерим някой остров. Забутан остров, където никой никога да не ги намери. Ще ги оставим там с колкото вода и храна можем да отделим, а после ще отплаваме към Кония все едно нищо не се е случило. Ще поискаме помощ, както го бяхме планирали, и когато я получим, ще опънем платна към родните морета — каза Чола Ий и се заклати на пети. — Какво ще кажете, капитане?