Поклатих глава.
— По-милостиво би било да ги убием, отколкото да ги оставим да умрат от глад или нещо още по-лошо. Съжалявам, адмирале, но предложеното от вас решение е незадоволително.
Лицето на Чола Ий почервеня от гняв. Ръката му се стрелна към дръжката на меча.
— Значи предпочиташ да се биеш с мен? — извика той. Моряците заръмжаха като ловни кучета, които само чакат да им свалят каишките.
— Определено предпочитам да решим спора по мирен начин — казах аз. — Но ако не успеем да се спогодим, тогава — да, ще се бием.
— Осъзнаваш, че трябва само да дам сигнал, нали? — каза адмиралът. — И цялата флотилия ще се нахвърли върху вас.
Кръв запя в ушите ми и аз се изсмях.
— Не цялата флотилия, приятелче. Моите гвардейки стоят зад гърба ми. А мога да се обзаложа, че част от собствените ти хора също ме подкрепят. Но ако толкова искаш да усетиш вкуса на стоманата, няма да те спирам.
Двамата изтеглихме едновременно мечовете си, а по цялата палуба тихо иззвънтя стомана, излязла на светло да поздрави деня.
Но в същия миг вахтеният извика предупредително и всички замръзнахме, защото викът му бе подет от всички кораби на флотилията. Обърнахме се и видяхме огромен боен кораб да се носи към нас. Палубите му чернееха от войници, а по гората от мачти бяха налазили десетки стрелци с готови за стрелба лъкове. После вахтените се развикаха отново, обърнахме се и видяхме още един огромен кораб, после още един и още един, докато не се оказахме обградени отвсякъде.
Дадох заповеди на гвардейките и те се обърнаха да посрещнат новия враг. Чола Ий се разкрещя на свой ред и неговите хора направиха същото.
После адмиралът пристъпи към мен с разкривено от кисела усмивка лице и каза:
— Странно колко бързо се променя играта, нали? Когато хвърляш зарове със смъртта.
Принцеса Зиа изтича от каютата си и извика:
— Това са кониански кораби! Това са моите хора!
Чола Ий преви кръст в поклон пред принцесата, надушил с пиратския си нос крехка надежда за оцеляване.
— Ще говоря с тях — каза Зиа. — Ще им кажа, че сте ни спасили. За Сарзана няма да споменавам. Със сигурност ще се чувствам като предател, но както казва баща ми, понякога се налага да излъжеш, за да постъпиш почтено.
Погледнах Чола Ий.
— Май нямаме друг избор — каза той. — Поне не такъв, който да гарантира и в най-малка степен живота ни.
И така ние прибрахме мечовете си и дадохме знак и останалите да направят същото. След няколко минути десетки кониански войници се качиха на палубата. Предвождаше ги висок прошарен мъж с униформа. За наше облекчение той веднага позна принцесата и се изненада, че я открива тук.
— Ваше височество! — възкликна той. — Слава на боговете, че сте жива и здрава.
— Аз също благодаря на боговете, адмирал Базана — отвърна тя. — Благодаря им, че пратиха тези странници в момент на крайна нужда. Те спасиха живота ни.
По лицето на Базана избиха червени петна.
— Редно е да ги заплюете, а не да ги благославяте, принцесо — викна той. — Тези негодници са освободили Сарзана. Той вече организира няколко нападения срещу нас. А мен ме пратиха да открия тези негодяи!
Даде знак на войниците си и те се нахвърлиха да ни ритат и събарят по очи, въпреки протестите на принцесата.
Само за няколко минути оковаха всички ни. При това без особена съпротива от наша страна, защото ситуацията се промени толкова бързо, че не остана време да организираме отпор.
— Как са разбрали? — прошепна ми Чола Ий, докато ни блъскаха, за да ни натоварят на чакащите лодки.
Устата ми беше пълна с кръв от побоя и не можах да му отвърна. Но дори да можех, не знаех какво да му кажа, защото бях озадачена не по-малко от него.
Хвърлиха ме с главата напред в една лодка, коленете и лактите ми поеха цялата тежест на сблъсъка и беше истинско чудо, че не си счупих някоя кост. Вдигнах поглед навреме да видя как мятат Гамелан през борда. Превъртях се с надежда да смекча падането му и явно успях да се преместя навреме, защото когато старият жрец се стовари отгоре ми, ребрата ми изпукаха и останах без въздух. Опитах се да вдишам, но брадата му упорито ми влизаше в устата.
— Махни се от мен, жрецо — успях да изсъскам накрая.
— Ти ли си, Рейли? — каза той. Претърколи се настрана и въздъхна с облекчение. — Страхувах се, че са те убили.