— Предполагам, че са решили да оставят тази чест на палачите — казах аз.
Гамелан кимна.
— Сигурно. — Беше адски спокоен. — Но засега още сме живи. Когато станеш на моите години, ще се дивиш на този факт всяка сутрин. И ще смяташ за добър всеки ден, в който не се е появила нова болежка.
— Жрецо — казах аз.
— Да, Рейли?
— Млъкни, ако обичаш!
17
Занданите на Кония
Изолда се слави като най-красивият и изискан от стотиците острови, които влизат в границите на Конианското царство. Според легендите островите се били родили от градините на боговете, когато вълшебен вятър пръснал цветни семенца по западното море, а Изолда била дъщеря на най-възхитителното цвете от всички. Изобщо, конианците изпадаха в лирическо умопомрачение всеки път, щом станеше дума за този остров. Има десетки лирични поеми за герои и влюбени, които били прогонени от родния остров и повеждали епична борба да се завърнат. В тях се разказва за уханен въздух, за пчели, чийто мед ти замайва главата по-силно и от виното, за птици, чиито гласове са по-сладки от лирите на боговете, за топло слънце и нежни ветрове, които галят безспир бреговете на Изолда. Дори морето, чието изобилие няма край според поетите, раждало риба, чието месо било по-сладко и от месото на теле сукалче, отгледано за царската трапеза.
През три влажни килии от моята имаше един тип, който подхващаше тези песни при всеки пристъп на меланхолия, което се случваше често, защото бедният беше по-луд и от чирак при майстор на олово. След като волю-неволю го слушах повече дни, отколкото мога да преброя, бях готова собственоръчно да му отрежа езика. А в особено тежките нощи, докато слушахме бръщолевенето му в тъмния зандан, си мислех, че с радост бих разменила свободата си за възможността да му извия врата.
— Сигурно ще е истинско облекчение, когато ни отведат за изтезанията — казах на Гамелан. — Едва ли могат да измислят нещо по-гадно от това да слушаме този син на пъпчасала улична курва.
— Трябва да призная — каза Гамелан, — че когато ни доведоха в тези… покои за гости… гласът му ми се стори приятен. И дори се запитах защо конианците наказват човек с талант като неговия. Хубаво, напил се и проявил неблагоразумието да напише песен, която сравнявала Съвета на чистите с девет брадавици върху задника на дърта брантия. Какво от това? В цивилизованите страни към творците се отнасяме снизходително. Казваме си, че боговете по необходимост са изключили здравия разум от свещената глина, с която замесват хората на изкуството. Обаче си промених мнението. Ако си върна някога силите, кълна се, че първото ми заклинание ще е да превърна този кресльо в дебел жабок, заобиколен от вечно гладни жерави, които да го разкъсват на парченца всеки ден, а на следващата сутрин да го изсират цял, така че пак да се гощават с него.
Ободрих се от така обрисуваната сцена и отново се заех да изсмуквам мозъка от мишия кокал, който си бях заделила от воднистата яхния предната вечер. Гамелан винаги намираше начин да ти подобри настроението, колкото и зле да отиваха нещата.
Колкото и да беше странно, дължахме живота си на същия човек, който ни беше поставил в опасност — Сарзана. Беше пробил обсадата около Севените — голяма островна група, имала нещастието да се окаже негово родно място — и в компанията на хиляди жадни за кръв негодяи и постоянно растяща флота сееше разрушение и смърт по пътя си.
— Съветът на чистите е твърде зает, за да се занимава с такива като вас в момента — беше казал адмирал Базана, докато ни отвеждаха в окови. — Но не се бойте, няма опасност да ви забравят. Когато му дойде времето, ще понесете ужасно наказание за делата си.
Занданът, в който ни хвърлиха, беше издълбан в недрата на малка планина. Градът се катереше по склоновете й в претъпкани тераси, които се стесняваха постепенно чак до тесния връх, където клечеше старият обкичен с червени куполи Дворец на монарсите. Там се помещаваха офисите на Съвета и на легиона му от чиновници, бирници, управители и дребна администрация. С течение на времето градската канализация беше протекла през оскъдната почва по каменистите склонове, през безбройните пукнатини и други деформации и стигаше чак до нас под формата на постоянно сълзящи стени и тавани.
Един от затворниците — който чрез кражби и склонност към всякакви престъпления и безобразия беше успял да преживее повече от четиридесет години в тази смрадлива гробница — обясни, че занданът бил изкопан от първите мъже и жени, осъдени да излежат тук присъдите си. А през вековете следващите поколения го разширили до настоящите му гигантски размери.