Зиа се присви до мен. Чух тихото предупреждение на Гамелан някъде отдалече.
Пръв заговори единият старчок. Гласът му беше тънък и пресекващ като на момче, което прекрачва в юношеството.
— Ти си жена — каза той. — Защо да ти вярвам, че можеш да направиш онова, което не можаха да сторят нашите магьосници?
— Ако съм толкова незначителна, колкото казвате — възразих, — защо стоя тук, пред вас? Пропътувах по-далеч от всеки мой сънародник, мъж или жена, за да стигна тези брегове. Победих многочислена армия, разбих могъща флотилия и лично убих брата на вашия истински враг — властелина на Ликантия. Съмнявам се, че някой от вашите поданици — бил той мъж или жена — може да се похвали със същото.
Старият лорд сви ръка около ухото си, все едно не ме е чул добре.
— Какво, какво? Властелинът? За пръв път го чувам. Сарзанът е причината за всичките ни беди.
Преместих поглед върху лорд Канара.
— Попитайте собствените си магьосници защо са безсилни срещу Сарзана. Вярно, той е могъщ магьосник. Но нима може да се опре на общите им усилия? Не е чак толкова могъщ, нали?
Облечен в черна роба магьосник се наведе зад лорд Канара и му прошепна нещо в ухото. Канара кимна, обърна се към колегите си от съвета и каза:
— Главният ни жрец потвърждава думите й. Това е загадка, на която още не намират отговор.
— Попитайте го дали са се чудели възможно ли е Сарзанът да е сключил съюз с друга тъмна сила — казах аз.
Магьосникът отново се наведе и зашушна енергично. Когато приключи, Канара каза:
— Да, вярно е, капитане. Обмисляли са подобна възможност.
— Подозренията на вашите магьосници са били основателни. Сарзанът наистина е сключил сделка. Сделка с властелина.
— И какво предлагате вие? — попита лорд Канара.
— Първо, настоятелно моля за позволението ви да си премеря силите с чумата. И когато я победя, ще знаете дали съм жената, която да свърши останалото.
— Пълна глупост — заяви старчокът. — И ерес на всичкото отгоре — да позволим на чужденка да прави магии в Изолда.
— Ерес ли е? — попитах; отправих въпроса си директно към главния жрец.
Той ме погледна, после поклати отрицателно глава.
— Тогава какво може да загубите? — продължих. — Ако се проваля, ще ме върнете в зандана и ще продължите постарому. Ако успея обаче, ще се отървете от чумата. Едва ли е най-големият риск, който сте поемали.
Деветимата снишиха гласове в обсъждане. Говореха с недомлъвки, така че и малкото, което чух, остана неразбираемо за мен. Накрая се облегнаха назад и ме погледнаха. Принцеса Зиа стисна силно ръката ми.
— Добре — каза лорд Канара. — Получавате своя шанс.
Старчокът се намеси:
— И за ваше добро се надявам да успеете, капитане. Нашите тъмничари нямат равни в изтезанията.
Думите ми пред Съвета на чистите може да бяха смели, но вътрешно се разкъсвах от съмнения. Според Гамелан заклинанието, причиняващо чумата, можело да бъде развалено. Не се и съмнявах, че той би се справил перфектно с тази задача, когато очите още му служеха, но таях сериозни съмнения относно собствените си способности. В края на краищата бях начинаеща, истински заек в магическото изкуство. Какъв шанс имах срещу властелина? Упоритите опити на Гамелан да ми вдъхне увереност удряха на камък, но така или иначе нямах друг избор, освен да продължа напред.
Прехвърлиха ни в охранявана каменна къща в края на дворцовия комплекс. Донесоха ни инвентара на Гамелан, който бяха конфискували при залавянето ни, и ние се хванахме на работа. Не видях принцеса Зиа през двата дни на трескава подготовка, само личната й шивачка дойде да ми вземе мерки за дрехата, която бях поискала — семпла червена туника без ръкави и с дължина до средата на бедрото, така че ръцете и краката ми да имат свобода на движение. Плюс златен шарф на кръста. Гамелан ме предупреди да не слагам никакви бижута, особено метални, както и че трябвало да съм боса. С помощта на магическата книга на Гамелан, в която имаше изобилие от лични бележки под линия, добавяни от него в течение на годините, стрих на прах десетки отвратителни съставки и смесих зловонни и силно летливи масла. Работехме без прекъсване, а зловещият вятър виеше отвън и блъскаше каменните стени на малката къща. Накрая бяхме почти готови.