И тя се размърда, после скочи напред като отлитаща птица. Щом се измъкна от пламъците, огънят внезапно изгасна и открих, че стоя до колене в кървавочервена вода. Малкият кораб се носеше от клада към клада и кладите избухваха в пламъци и черен дим. Димът над всяка се усука около себе си като гнездо от змии, после четирите димни колони се сбраха в една — плътна, дебела и зловонна, — която изригна нагоре. Небето се покри с грозни петна, после петната се сгъстиха в съсиреци и оформиха черно чело с гневни червени очи.
Гласът на властелина прогърмя:
— Махни се! Махни се!
Но димът от чумавите трупове влезе в очите му и той изпищя от болка.
Извика отново, но този път в гласа му се долавяше агония:
— Махни се! Махни се!
Димът се кълбеше все по-плътен, закриваше призрачните черти на властелина. Чу се нов вой на болка и ярост… после небето се изчисти.
Почувствах се слаба, изцедена. Погледнах надолу и видях само обикновена вода, която се плискаше гальовно по бедрата ми. До слуха ми достигна чуруликане и се огледах озадачена — и ето го, на съсухрен от сушата клон едно малко птиче пееше жизнерадостно. Клонът не помръдваше и в този миг осъзнах, че горещия вятър го няма. Зацапах през водата към Гамелан. Той взе сърцето на властелина от ръката ми, остави го настрана и ме прегърна.
Радостни викове долетяха откъм двореца и след миг конианците се втурнаха навън, начело с принцеса Зиа. Полите на туниката й се развяха, подети от приятен вятър, натежал от влажно обещание за дъжд.
Бяхме развалили заклинанието.
Следващия път, когато се изправих пред Съвета на чистите, деветте чифта очи ме фиксираха като че ли мъничко по-благосклонно. Е, дружелюбни не бяха със сигурност, но в тях се четеше респект и нетърпение да разберат какво друго имам да предложа. Не си губих времето с предисловия, а подкарах по същество:
— Искам свобода за воините и екипажа си — казах. — Върнете ни мечовете и корабите и ние ще се бием заедно с вас до победата.
— Откъде да знаем, че няма просто да избягате? — попита лорд Канара. — Защо ще се биете за чужда кауза?
Принцеса Зиа понечи да каже нещо, но аз побързах да я прекъсна, преди неволно да е обидила баща си.
— Защото каузата е и наша, лорд Канара — отвърнах. — Вече ви обясних, че съюзникът на Сарзана е смъртен враг на моя народ. И ще е нужно нещо повече от няколко заклинания, за да ги победим сега, когато са обединили силите си.
— Дори да отстраните властелина — каза лорд Канара, — пак ще трябва да се справяме със Сарзана. А той вече доказа, че е труден за надмогване враг.
— Тогава позволете да го убия вместо вас. Вие не можете заради проклятието. Но аз съм чужденка и няма да пострадам, задето съм отнела живота му.
Лорд Канара и благородните му колеги сбраха глави за кратко съвещание, после той се обърна отново към мен.
— Какво по-конкретно предлагате?
— Предлагам да организираме съвместна експедиция срещу силите на Сарзана — казах. — Няма да съжалявате за съюзници като нас. Орисианците имат богат опит във военните кампании.
Ново шушукане, после:
— Не се съмнявам в храбростта на вашите войници, капитане — каза лорд Канара. — Но това не решава въпроса за доверието. Ние не ви познаваме. Пътищата ни са се пресичали само два пъти. Първия път ни вкарахте в страшна беда. Втория път ни помогнахте, вярно, но за да спасите собствения си живот. Откъде да знаем как ще се обърне монетата, ако ви позволим трето хвърляне?
Принцеса Зиа пристъпи напред.
— Моля, милорд, позволете ми да говоря от името на конианската младеж.
Баща й се смути, но въпреки това й кимна да продължи.
— Войната причинява страдания на всички — каза тя. — Но нима не засяга най-тежко младите? А когато Сарзанът беше на трона, нима вашите синове и дъщери не бяха онези, към които прояви най-голямата си жестокост? Колко от децата ви бяха убити тогава, милорди? И колко умират сега, в този момент, докато ние с вас си говорим?
Сред публиката, събрала се да чуе изслушването, се надигна ропот, особено сред младите благородници.
Зиа сложи ръка на рамото ми.
— Ти каза, татко, че капитан Антеро е била изпитана само два пъти. Моля да ми простиш, че ще те поправя, но имаше и трети път — когато спаси мен. Можеше да продължи по пътя си. Да ни подмине. И навярно с основание, защото бурята още не беше утихнала. Но тя не го направи. Рискува живота си, за да спаси моя. А нейните гвардейки направиха същото, за да измъкнат други дванайсет конианци от лапите на смъртта.