Боях се, че ще спомене за сблъсъка ми с Чола Ий относно съдбата на спасените конианци. Това щеше да е висока препоръка за нас, но не и за него. А аз имах нужда от Чола Ий, проклета да е пиратската му кожа. Затова въздъхнах облекчено, когато тя подмина тази подводна скала и продължи напред. Ала следващата й спирка ме свари неподготвена.
— Нека ви покажа колко непоклатимо е доверието ми в капитан Антеро, милорди. Моля — не, настоявам — да я придружа в битките. Нека споделя съдбата й. Знам, че тя няма да ме предаде, нито подведе. Няма да предаде младежта — бъдещето — на Кония.
Баща й само дето не падна от стола. Колегите му бяха стъписани не по-малко от него. Публиката обаче реагира спонтанно и избухна в гръмки аплодисменти и викове на одобрение. Името на принцеса Зиа бе подето от стотици гласове, които закънтяха под куполите на просторната зала. Десетки се спуснаха напред, викаха на съветниците и настояваха да бъда допусната в борбата им срещу Сарзана. С принцеса Зиа до мен — заложница по своя воля.
Съветът, воден от лорд Канара, нямаше друг избор освен да даде официалното си позволение. И когато бащата на Зиа удари с чукчето за край на изслушването, тълпата пощуря, сякаш победата вече беше спечелена.
Погледнах новата си любима. Лицето й беше поруменяло от вълнение, очите й танцуваха в екстаз. Ала в нея имаше още нещо, което не бях забелязала досега — упорито вдигнатата брадичка, изправения непреклонно гръб, царствения поглед. Боговете са ми свидетели, че в онзи миг тя приличаше на истинска царица.
18
Любов и война
Някои казват, че пътят, който изминаваме в живота си, е настлан от боговете. Ако е така, значи боговете страдат от нездрава привързаност към силните питиета. Как иначе да обясним безумието на тази пътека — лудешките й завои и врътки, калните локви и висините, от които ти спира дъхът? Ще ми се да се срещна с бога, дето е картографирал моя живот. Не знам дали бих му клъцнала гърлото, или бих му поръчала още едно от същото. В Кония например аз бях най-нещастната жена на света, гниех в червата на зандана и чаках кога ще ме поведат към дибата. А после за нула време се превърнах в герой на деня и същите хора, които ме бяха хвърлили в тъмницата, ме обсипваха с хвалебствия във великолепните зали на царския дворец. Ти ми кажи, писарю, нямам ли основание да се питам трезвен ли е бил богът, отговорен за такова едно предначертание?
Дните след изслушването ми пред Съвета на чистите минаха под знака на масово умопомрачение. Освободиха ни от затвора и ни настаниха в истински лукс. Дори най-долният моряк и последната новобранка от гвардейките получиха собствена стая, при това не каква да е. Облякоха ни и ни нахраниха щедро. Засипаха ни с толкова покани, че се наложи да откажа всичките, за да не обидя неволно един или друг от конианските благородници. Имах си основателно извинение — че съм твърде заета с подготовката на предстоящата битка. Което не беше далеч от истината. Е, оставаше ми достатъчно време за интимни развлечения. Имах си задължения все пак, задължения към една принцеса.
Зиа уреди да ме настанят в малка вила с изглед към пристанището, за която да се грижат най-дискретните й слуги. Денят, когато ми я показа, беше топъл, въздухът тежеше от аромата на зюмбюли. Вилата беше с дебели бели стени и покрив от сини плочи. Трендафили се катереха по портата, зад която се ширеше слънчева градина. Колоритна алея се провираше през тунел от ароматни кратунки, чиято сърцевина беше така сладка, че подлудяваше осите. Те се стрелкаха от плод на плод и апетитът им никога не секваше. Древен фонтан плискаше игриво струите си в центъра на градината под надвисналите клонки на върба и влагата му подхранваше мек килим от зелен мъх.
Спалнята беше огромна, застлана с дебели килими и пръснати по пода възглавнички с всякакъв цвят и размер. Леглото с балдахин беше голямо колкото малък тренировъчен плац, заемаше кажи-речи половината стая и само тясна пътечка го делеше от вратите към верандата, откъдето се откриваше великолепна гледка към пристанището. С две думи — убежище за любов и залези. Едва-що влезли в стаята, ние се хвърлихме на леглото. Бяхме неутолими като гладните оси навън, жадно целувахме и проучвахме всеки сантиметър от сладостта на телата си. Стонове и викове на наслада придружаваха играта ни и върховете, които изкачвахме заедно.
Виждам, че нещо се червиш, писарю, а вечерта е доста хладна. Да не би разказът за любовта ни да те възбужда, или пък те шокира може би? Аха, второто, както виждам. Защо ли, чудя се? Несъмнено имаш опит с откровения като тези. Макар че досега си записвал спомените на мъже, които вършат мъжки неща, затова ли? И такива пиперливи подробности не подхождат за мемоарите на една жена? Или пък любовта между хора от един пол обижда чувствата ти? Ако е така, ще се наложи да го преглътнеш. Заклех се да кажа истината, а истината е, че любовта е еднаква без значение в какъв костюм е облечена. Страстта е в природата на всичко, що ходи, пълзи или плува. И да го отричаш значи да си затваряш очите пред пълната истина за живота, който са ни вдъхнали боговете. Като не разбираш другите, няма да разбереш и самия себе си.