Двете със Зиа се любихме, докато слънцето не се мушна в собствената си постеля. Лежахме лениво в прегръдките си под нежната милувка на хладния вечерен вятър.
Накрая Зиа наруши мълчанието:
— Ти не си ми първата — каза със свенливо сведени очи.
И сама се бях досетила — принцесата беше доста опитна за възрастта си. Но не това казах.
— Това не е моя работа. Ти решаваш как и с кого да се забавляваш. Също и дали да го споделиш, или да го запазиш в тайна.
— Искам да ти разкажа. За да ме опознаеш по-добре.
Целунах я и я оставих да говори.
— Винаги съм знаела, че съм странна, че не съм като другите — започна тя. — Сякаш не бях истинска част от семейството си, а просто са ме оставили пред вратата и майка ми ме е приютила от добро сърце, което би било напълно в природата й.
— Не мислиш, че наистина е станало така, нали? — попитах.
Тя поклати глава.
— Не. Намереничетата не стават принцеси. Но това чувство така или иначе не ме напускаше. Момчетата никога не са ми харесвали. Приятелките ми непрекъснато плямпаха за момчета, дори преди да ни пораснат гърдите и да започне месечното ни неразположение. Всъщност именно към тях, към приятелките ми, усетих за пръв път влечение. В началото изглеждаше съвсем естествено. Вярно, приказваха за момчета, но се занасяха и помежду си. Девичи залитания, сещаш се. Доста от тях свършваха в леглото, но това никого не впечатляваше особено. Дори ми се струва, че обществото ни насърчава в някаква степен подобни игрички. Девствеността се цени високо в Кония и невинни забавления от този вид помагат тя да се запази непокътната, докато семействата договорят бъдещето ни, разбирай — женитбите ни.
— В Ориса е същото — казах аз.
Зиа се замисли над думите ми, после продължи:
— Всичко вървеше добре, докато не станах на възраст за женене, тоест на шестнайсет. Оттогава баща ми няма търпение да ме омъжи и да се сдобие с внуци, които да продължат рода ни.
— Но ти си се възпротивила?
— Категорично. Не искам мъж, който да ме командва, още по-малко да спи в леглото ми. — И отново забелязах онзи царствен, упорит поглед в очите й. Зиа беше от хората, които не бих искала за свои противници.
Тя продължи:
— Ставаше все по-трудно да отказвам на татко. И най-вече след онова, което се случи малко преди бурята да ме срещне с теб.
— Чудех се как си се озовала там, между другото — казах аз.
— Пратиха ме в храма на Селен за очищение — каза тя. — Баща ми разбра, че съм станала любовница на по-голяма от мен жена, Фиорна. Тя е съпруга на един от нашите генерали. Той рядко се задържа на Изолда, което е добре дошло за жена му, защото когато е вкъщи, генералът тормози и нея, и децата им. А и тя е като… като нас. Предпочита жени. Така или иначе, успяхме да избегнем скандала, макар и на косъм. Пратиха Фиорна при майка й, а съпругът й получи назначение в един пограничен гарнизон. Колкото до мен, баща ми реши, че вкусовете ми имат нужда от пречистване. Така се озовах на онзи кораб.
Засмях се и плъзнах пръст по кръглите й гърди.
— Пречистването май не е свършило работа.
Зиа се намуси сладко.
— Всъщност жриците ми бяха доста полезни. Научиха ме как да съм по-дискретна.
После ми хвърли пакостлив поглед. Протегна ръка и откри едно местенце, от което ме полазиха тръпки.
— Научиха ме и на други нещица — каза тя и се изкиска.
— Бог ми е свидетел, че винаги съм била любознателна — прошепнах със секнал дъх.
По-късно, когато стана да се облече преди тръгване, Зиа каза:
— Мога ли да те помоля за нещо?
— Можеш да ме помолиш за всичко — отвърнах.
— Ще ме научиш ли да се бия?
Надигнах се стреснато в леглото.
— Ти си принцеса. Такива умения не ти трябват.
Тя поклати глава. По всичко личеше, че говори сериозно.