— Не знам дали ще можеш да ме убедиш — казах аз.
— А ако успея? — попита тя и вдигна палаво вежди.
Зашепнах на ухото й. Тя се изкиска.
— О, това определено звучи добре. Или предпочиташ да се заемем веднага с втората обиколка?
Дойде денят, когато свикаха общо събрание на всички дивизионни командири. Щяха да ни представят новия флотски адмирал. Мислех, че нищо не може да ме изненада, но както обикновено и този път не успях да предвидя постъпките на мъжете по отношение на командването.
Моите жени настръхнаха, но аз бях наясно, че няма начин да поверят на мен експедицията срещу Сарзана, поне не официално. Колкото и да ме ценяха на думи от Съвета на чистите, знаех, че в най-добрия случай ще съм съветник, а в най-лошия — обикновен фигурант. Корайс и Полило замърмориха, че това ще е поредното незачитане на женските способности, но аз ги попитах колко кораби и войници биха ми поверили нашите собствени магистрати, ако Ориса се окаже в подобно положение, особено ако съм чужденка от далечни брегове.
Мислех, че аргументът ми е логичен, но те само се спогледаха, а после Корайс се подсмихна и каза:
— Рейли, скъпа, мъжката глупост е повсеместна и това никой не го оспорва. Имахме предвид как би постъпил един интелигентен човек.
Разсмях се. Уви, това си остана последният повод за веселие по време на събранието.
С Чола Ий седяхме от двете страни на новия адмирал на висока сцена, монтирана в зейналата абаносова паст на някакво морско чудовище. Флотският адмирал се казваше Трахерн и внушаваше страхопочитание. Беше огромен мъж — висок почти колкото Полило. Гласът му гърмеше като дворцова камбана. Имаше дълга бяла брада, сресана грижливо и разделена на две половини, които се спускаха на вълни по раменете му. Сигурно беше над седемдесетгодишен, но косата му изобщо не беше оредяла, носеше я на плитчици с вплетени скъпоценни камъни, които се събираха в опашка на тила. Копринената му туника беше окичена с медали — всички възможни отличия, с които една признателна нация може да награди своя най-велик воин.
За жалост, последната си война адмирал Трахерн беше водил преди двайсет години — добре организирана, макар и лишена от оригиналност кампания срещу някакви варварски племена от погранични острови. След това се беше оттеглил в огромните си имения и се беше заел с писането на исторически хроники. Цялата му кариера се отличаваше с храброст, чест и благородство. И сега го бяха повикали да поведе Кония към нейния най-велик и неговия последен триумф.
Когато го обявиха официално за новия командир на флотата, капитаните посрещнаха новината с бурни аплодисменти. Беше ми направило впечатление, че повечето старши капитани са родом от Изолда, дори когато корабите и екипажите им идваха от други острови. Явно и тук управляващата класа беше съсредоточена в един-единствен район. Сарзанът може и да беше фаворизирал прекалено сънародниците си от Севените, но и настоящите управници не се различаваха много в това отношение. И докато мъжете си деряха гърлата да възхваляват адмирал Трахерн, мен ме тормозеше една-единствена мисъл — мама му стара, натресоха ми втори генерал Джинах на главата.
Трахерн изнесе задължителната за такива случаи героична реч. Каза каква голяма чест било за него да служи отново под националния флаг, как сме били решени да победим, че справедливостта била на наша страна и нямало начин да не триумфираме, как Кония имала невероятния късмет да се възползва от таланта на велики воини от далечните брегове на… на… тук направи неловка пауза, понеже не се сещаше откъде са дошли чужденците, после смотолеви набързо едно „Лариса“ и продължи нататък.
След като екзалтираните офицери го вдигнаха на ръце и обиколиха с него залата, адмиралът се срещна насаме с мен и Чола Ий. Беше в страхотно настроение и излъчваше оптимизъм на вълни. Той, разбира се, знаел, че ние сме реалните водачи на експедицията, понеже бил наясно с проклетите магьосници и така нататък — и особено онзи, дето идвал от нашите земи, или така поне бил чул, макар че проклет да бил, ако знаел как може да убият някого, а после той пак да влезе в бой, макар че никой, разбира се, не би омаловажил силите на един велик магьосник. Смятал обаче, че можел да ни е от полза, защото познавал добре конианското море и още по-важно, душите на хората си и как да ги подтикне към геройства като от старите легенди на народа му, така да ги надъха, че всеки войник да се равнява на десетима или дори на два пъти по толкова войници от друга земя. Заедно сме щели да командваме флотата, обединени от взаимно доверие, вяра и решимост и от съзнанието за общата възвишена цел в името на всички мъже и жени навсякъде по света.