Няма да забравя една случка, на която станах случайно свидетелка и която ми се стори крайно забавна. Боцман със зачервен нос и вонящ на ром дъх размахваше пръст в лицето на едно хубаво момче и му крещеше, сякаш ги дели не педя разстояние, а цял параден плац:
— Лорд Хилмут, сър, ти и за шестокрако прасе не ставаш бе, акълът ти е по-малко и от на оглупяла коза, сър, и да знаеш, че ако пак те видя да сгъваш така платно, малоумник с пръчовски лайна в ушите, ще ти късам хубавото задниче от тук до края на плаването, тъй да знаеш! Моля да ме извините, сър.
Имаше още две ползи от присъствието на аристократчетата — първо, всичко необходимо се доставяше на секундата, и второ, селяните от именията им масово следваха примера на младите си господари. Често съм се чудела защо селяните хранят дълбока омраза към дворянството, а в същото време се възхищават искрено на прищевките и глупостите им до степен да ги имитират доброволно и безкритично.
Флотата постепенно заприличваше на бойно формирование, а не на разнородната смесица от плавателни съдове, каквато беше в началото. Вече бяхме почти готови да отплаваме, за да се изправим срещу Сарзана и неговия много по-опасен съюзник и таен господар властелина.
През тези дълги седмици на подготовка почти не се виждах с Гамелан, макар да бяхме настанени в една и съща вила. А когато го потърсех за съвет по някой труден въпрос, той само шикалкавеше и казваше да постъпя както смятам за най-добре, което ме докарваше до полуда. Не идваше дори за утринното хвърляне на костите, под предлог, че бил твърде уморен, болен или нещо друго от сорта. Най-много ми липсваха нощните ни раздумки, когато всичко под слънцето беше разрешен повод за дискусии.
През цялото това време не го видях да се усмихне, само се мъкнеше насам-натам, влачейки крака като последния старчок — той, който доскоро, макар и сляп, стъпваше отскокливо като младо момче. Жените, които бях пратила да му помагат, казваха, че ядял малко, макар да го изкушавали с какви ли не деликатеси, а вино не близвал — само вода. И всичко това от човека, който ни триеше сол на главата, че губим надежда, и продължаваше напред, независимо от трудностите.
Духът му се спихваше пред очите ми и аз се запитах дали пък преживяното в тъмницата не му е дошло в повече. Обзе ме страх, че може скоро да умре.
Една вечер отидох при него с твърдото намерение да разбера какво става. Може би знаеше някой еликсир, който да приготвя по негови указания и който да възвърне част от предишната му жизненост.
— Просто съм стар, по дяволите! — извика той с треперлив глас.
— Гамелан, приятелю мой, имам нужда от теб. Всички имаме нужда от теб, разбери.
— От вашите нужди сили не ми останаха — извика той. — А сега си върви и ме остави на мира.
Тръгнах си. Какво друго можех да направя? Забелязах обаче, че колкото повече напредваше подготовката за отплаването, толкова повече отпадаше Гамелан. Ако не бях толкова заета, сигурно щях да разкрия причината по-рано. Не, това не е вярно. Майната им на задълженията. Трябваше да намеря време, но Зиа ми беше завъртяла главата и направо не бях на себе си.
Оплела ме беше в мрежите на великолепно заклинание, а и аз, струва ми се, бях сторила същото с нея. Беше ми като слънцето и въздуха. Сластта ми нарастваше, вместо да намалява; едва бяхме станали от леглото, а аз вече копнеех за следващата ни среща. Зиа намери някакви забранени книги със сексуални трикове и изпробвахме всички, освен онези, които бяха унизителни или причиняваха болка. Мажехме се с мед и вино и после с часове облизвахме взаимно телата си. Втривахме ароматни масла в кожата си и се борехме, докато една от нас не се престореше на победена. После победителката избираше подробностите на наградата си.
А и онези дълги лениви следобеди, прекарани в разговори и тайни, които се споделят само между любовници! Зиа плака с мен, когато й разказах за Отара. Но когато й разказах за Трис и скандалите ни, се ядоса и ми обърна гръб, а когато понечих да й разтрия гърба, ми се сопна да не я докосвам.
— Какво толкова съм направила? — попитах недоумяващо.
— Ти още я обичаш — обвини ме тя.
Изсмях се.
— Не ставай глупава. Тя ме заряза и това беше краят.