Той поклати глава.
— Хората ми ще останат където са. Малко дъжд няма да ги разтопи.
Поведох го към празния фордек, където моряците бяха опънали импровизиран навес от брезент. Предложих му вино, но той отказа. Явно предпочиташе да говорим по същество, нещо, с което побързах да се съобразя.
— Значи искате да се включите в кампанията — казах аз. — Защо дойдохте при мен, а не при адмирал Трахерн или някой от генералите му? Хора като вашите, ако са толкова корави в битка, колкото изглеждат, биха могли да избират къде и за кого да се сражават.
— Първо, тук съм, защото чух хубави неща за вас и за вашите жени. Имам основания да смятам, че не сте се заразили от игричките, които конианците наричат сражения, с всичките им диверсии, блъфове, поборници и така нататък.
— Така е — казах аз. — Войната е работа като всяка друга и трябва да се свърши възможно най-бързо и ефикасно.
Той продължи, сякаш не го бях прекъсвала:
— Втората причина е, че моите хора едва ли биха получили топло посрещане другаде.
Мамка му, помислих си. Сигурно са бандити или бивши затворници. Постарах се да не покажа разочарованието си и изчаках да видя как ще продължи разговорът.
— Тези мъже са мои братя — каза Нор. — Имаше време, когато наброявахме хиляда. Но това беше преди повече от пет години, когато ни наричаха Личната стража на Сарзана.
Бурната ми реакция не му убягна.
— Да. Ние бяхме телохранителите на този мръсник. Неговата елитна част, която не се отделяше от него денем и нощем — в двореца или на път. Бяхме готови да жертваме живота си за него, а безопасността и удоволствията му бяха единствената ни грижа.
— Повечето владетели имат стража като тази, която описвате — казах аз. — Но тези хора обикновено загиват в опита си да опазят живота на господаря си в случай на преврат. Или биват убити след това от превратаджиите. И рядко съм чувала такива мъже да ругаят бившия си господар, от когото са получавали значителни облаги, стига той да не е бил пълен идиот.
Нор не каза нищо, само смъкна с рязко движение панталоните си. Отстъпих назад, помислих, че насреща ми стои командир на банда откачалки. А после разбрах какво иска да ми покаже и стомахът ми се обърна. Мъжът изобщо нямаше пенис, само нещо като малка подутина, широка не повече от пръст. Странно, но отдолу висяха нормални на вид тестиси. Виждала бях евнуси и те бяха или изцяло кастрирани, или с отстранени тестиси и запазен член.
Кимнах, че съм разбрала. Нор вдигна панталоните си без признак на каквото и да било смущение. Вече знаех за какво служи златната тръбичка зад ухото му — с нейна помощ мъжете облекчаваха физиологичните си нужди. Чувала бях за такива осакатявания, точно както бях чувала и за варварски племена, които осакатявали момичетата си така, че да не изпитват наслада от секса.
— По този начин Сарзанът си осигури лоялността ни — каза Нор. — Трябваха му бойци с недокосната мъжка добродетел — моля да ме извините за избора на това клише. Не евнуси обаче, а мъже, запазили семето си, но лишени от средството да облекчат желанията и нуждите си, което ги прави свирепи бойци, изпълнени със сляпа ярост, готова всеки миг да прелее. Това беше идеята на Сарзана и резултатът напълно оправда очакванията му. Бяхме зверове, способни да убият или осакатят всеки, бил той дете, мъж или животно, при най-малкия знак на господаря ни.
— Но как ви е задържал при себе си, предвид чудовищното нещо, което ви е причинил? — попитах аз. — С магия?
— Отчасти — каза Нор. — Когато го свалиха от трона, се разкъса и булото, което беше хвърлил отгоре ни. Но имаше и друго. Той ни подбра още като малки момчета. Не знаехме кои сме, кои са родителите ни, откъде сме дошли. Бяха ни отвлекли по заповед на Сарзана, после… бяхме обработени от специален екип — не бих ги нарекъл „хора“ предвид занятието им, — който отговаряше за изтезанията в тъмниците и за други задачи, които дори нещастници като нас биха отказали да изпълнят. Никой от тях не оцеля и ден след падането на Сарзана. Бяхме отгледани и обучени отделно от другите хора; втълпяваха ни, че сме специални и че боговете са ни създали с една-единствена цел — да служим на Сарзана и да умрем за него. — Нор изкриви лице в гримаса. — Повтаряйте това на едно дете по сто пъти на ден от деня, в който е проходило, и ще получите онова, което виждате отсреща на кея.