Накрая започна да им се струва, че новата стратегия е колкото наша, толкова и тяхна, и след като се споразумяхме за основните неща, оставаше само да отработим отделните тактически елементи. Моряците се учеха как да направляват умело галерите в близък бой, като тренираха срещу кораби от собствената си флотилия, упражняваха се в спешно отстъпление, светкавично издигане на платната, бързи маневри за сближаване и раздалечаване с противника; изобщо повратливите галери се стрелкаха като хрътки около глиган и никога не се задържаха на едно място толкова, че да се нанижат на бивните му.
Научихме се как да воюваме на групи от два или три кораба, търсейки заход към фланговете и слабите места на противника, да се сражаваме без милост и без да очакваме милост към себе си, нито да се бием „честно“, каквото и да означаваше това. Имахме достатъчно време да свалим платната и да свърнем от общия курс за тези тренировки, защото галерите ни бяха три и дори четири пъти по-бързи от тежките кониански кораби зад нас.
Имахме и нови оръжия, с които да свикнем, оръжия, чието конструиране бях поръчала тайно в една малка корабостроителница и които бяхме качили на галерите под прикритието на нощта. Ставаше въпрос за специални катапулти с двойни рамена, разположени под леко разминаващи се ъгли. Някакъв кониански моряк ни беше видял, докато товарехме един от тях на палубата, и попита дали смятаме да изстрелваме по два снаряда едновременно. Отговорих утвърдително, без да навлизам в подробности, защото подозирах, че Сарзанът има свои шпиони из цяла Кония или пък ни държи под око с магически средства. Притесних се, но Гамелан ме успокои с думите:
— Само защото някой е видял нещо, още не означава, че може да разбере какво е или за какво служи, нали така?
На Полило възложих задачата да обучи моряците как и най-вече кога да използват катапултите, които бяха предназначени за близък бой.
Тя изръмжа, че си имала достатъчно работа с тренировката на гвардейките, а трябвало да мисли и за собствената си форма, така че Безценна — тоест брадвата й — да утоли до насита жаждата си в боя. И че някой друг можел да се занимава с шантавите морски кучета на Чола Ий.
Корайс се засмя и й каза, че постъпва адски глупаво. Самата тя за нищо на света не би пропуснала шанса да учи мъже на нещо, което би трябвало да е в собствената им компетенция.
— Това е все едно да покажеш на някой от тия смъкни-гащи дигни-гащи бързаци какво е нужно, за да доставиш истинско удоволствие на една жена.
Полило се ухили отровно, после каза замислено:
— Не се бях сетила за това. Ако се държа добре, току-виж някой от тях ме запознал със сестра си.
— Внимавай — предупреди я Корайс. — Моряците нямат сестри. Те се сношават само с морски котки и докери.
Слушах с половин ухо глупостите им, защото се чудех и маех как властелинът беше успял да прати огън по водата. Вече се бях примирила с мисълта, че подобно заклинание не ми е по силите, но смятах, че бих могла да измисля контразаклинание, по-ефективно от онова, което Гамелан беше сътворил в разгара на битката.
Гамелан беше друг проблем, който не ми даваше мира. Бедният се стараеше да не бъде в тежест на никого и да скрива налегналото го униние, но успехът му беше в най-добрия случай частичен. Веднъж случайно чух сержант Бодилон да го нарича „Мрачния жрец“ пред другарките си, дръпнах я настрани й остро я попитах как би се справила тя, ако внезапно изгуби и двете си ръце. Бодилон отвърна, че по-скоро би скочила в най-близката пропаст, отколкото да се щура като муха без глава и да сговнява настроението на посестримите си.