— Което показва кой от двама ви е по-храбрият, нали така — отвърнах аз. — Защото Гамелан още не се е предал.
Тя понечи да отговори нещо, после наведе глава, извини се и каза, че съм права.
Може и да бях, но така или иначе трябваше да се направи нещо по въпроса с нашия жрец. Започвах да се тревожа, че може и той да предпочете изхода, описан от Бодилон, и реших да предупредя двете жени, които бях натоварила с грижите за него.
А после ми хрумна друго. Обмислих го от всички страни и реших, че не е съвсем лишено от достойнства. Поне едва ли щеше да влоши още повече нещата.
Следващият ден беше ясен и студен, носът на галерата пореше вълните и вдигаше пръски под напора на вятъра в платната, които ни носеха към предполагаемата база на Сарзана. Имаше и рядка мъгла, точно колкото да замазва хоризонта и да му придава огледален блясък. Гамелан вече стоеше на носа както обикновено и се взираше напред, сякаш можеше да види нещо. Дадох знак на двете му придружителки да ни оставят сами и застанах до него.
— Как върви планирането, Рейли? — попита ме той, след като го поздравих, гласът му бе повехнал и безжизнен.
Тонът му ме изненада. Бяха минали дни, откакто говорихме за последно, и изведнъж си дадох сметка колко се е задълбочила междувременно депресията му — като на войник, чиито рани упорито не зарастват. Поговорихме малко, после насочих разговора към предсказанията на конианските магьосници, че наближаваме Сарзана.
— Най-вероятно са прави — каза той. — Не че се е върнала силата ми, просто натам сочат елементарната логика и дългогодишният ми опит.
— Продължавай — подканих го аз.
— Ако приемем, че Сарзанът ни е казал истината, първият му голям триумф е била победата над флотата, която конианският цар изпратил срещу него. Логично е да се стреми към повторение на онзи триумф, не мислиш ли?
— Разбира се — казах аз. — Това е капан, в който попадат мнозина войници. Щом е сработило веднъж, значи ще проработи пак, и така, докато един ден не попаднеш на засада и не те покоси враг, който е проучил навиците ти по-добре, отколкото ти си проучил неговите.
— И което е още по-важно — продължи Гамелан, — Сарзанът има интерес да разбие силите на Съвета колкото се може по-бързо. Свирепите му набези вече са настроили срещу него огромната част от населението и ако продължава така, бунтовете няма да имат край. Разбие ли обаче единственото законно управително тяло, което конианците приемат и признават, населението може и да го приеме, вместо да рискува с повсеместна гражданска война. — Гамелан въздъхна. — Така че скоро ще се срещнем с него, сигурен съм. За жалост съм сигурен и в друго — че ще ни примами да приемем битка на място, което са избрали той и властелинът. Може да бъркам от суета, но ми се струва, че никой от жреците, с които разговарях в Кония, не притежава и половината от силите на Сарзана, за властелина да не говорим… Богове! — процеди той с внезапна ярост. — Предстои битка, която ще реши съдбата на Кония, а навярно и на Ориса, а аз съм толкова безполезен, че със същия успех могат да ме турнат пред портите с паничка за милостиня в ръка! Рейли, ако само знаеше колко се молих, мислих и копнеех поне частичка от способностите ми да се завърне!
— Знам — казах аз. После замълчах, оставих паузата да се проточи, след което продължих съвсем тихичко: — Снощи ми хрумна нещо, което би могло да помогне и навярно да…
Преди да съм завършила, той се завъртя и ме хвана за ръцете. Лицето му се изопна, сякаш можеше да прогледне само с усилие на волята, сякаш би могъл някак да ме погледне в очите.
— Готов съм на всичко, приятелко. На всичко. Ако продължи все така, няма да издържа дълго.
Изчаках да се успокои, после подхванах отново:
— Не знам много за магьосничеството въпреки усилията ти да ме научиш. Имам предвид, че не знам как те спохожда Дарбата.
— Спохожда те така, както си и отива — каза той. — Без да си я канил и без значение дали я искаш, или не. Ще ми се никога да не ме беше спохождала, да си бях останал прост рибар на брега на родната ни река.
— Точно това си мислех и аз — продължих, без да обръщам внимание на горчивината в думите му. — Знам също, че в бран плащаш по-малка цена в човешки живот, ако измислиш как да заобиколиш отбранявана позиция или да я завземеш изотзад, вместо да се пънеш с бойни викове и да атакуваш фронтално.