Но никой не ме попита за мнението ми, така че не обелих и дума по въпроса.
Седмица по-късно наближихме Аласторите. Плаването се проточи сякаш цяла вечност, въпреки обзелия ме силен страх от битката, която ни предстоеше в края му. По някое време се запитах дали не е възможно всички жени и мъже да се научат на магия и как да изпращат духовете си където пожелаят? Глупава мисъл, но поне отвлече за кратко вниманието ми от мрачната атмосфера на лоши предчувствия.
Още два пъти се опитах да пратя духа си към Аласторите, но и двата пъти си останах гола и наклепана с течен мехлем в палатката на Гамелан като последната глупачка. Властелинът, защото така мислех за него въпреки физическата му обвивка, явно беше залостил здраво вратата.
Но винаги има и друг начин. Приближихме се с нашата галера под прикритието на нощта и лошото време, после се натоварих с подбрани моряци на една от лодките и проникнахме с нея в залива, достатъчно навътре, за да видим корабите на Сарзана, които чакаха, готови за битка. М-да. Сарзанът определено не смяташе да бяга.
Накрая флотата ни навлезе във водите около острова и се подреди в три бойни крила. Флотски адмирал Трахерн извика всички корабни капитани на флагманския си кораб — най-големия и според мен най-тромавия от всички кониански кораби.
Аз, Гамелан и Чола Ий също отидохме. Чола Ий вече кипеше вътрешно.
— Чудя се как ли точно изкуфелият дъртак ще осере пейзажа — изръмжа той.
Съгласих се с него, че Трахерн без съмнение ще направи нещо глупаво. Така и стана.
Накарал беше един от питомните си адютанти, който очевидно имаше артистични заложби, да нарисува огромна скица на плана му за битката. Скицата беше много хубава, а адютантът беше намерил време да добави бълващи пяна дракони, русалки и дори един-два морски демона — но по краищата, така че да не затъмняват блясъка на гениалния адмиралски план. Това произведение на изобразителното изкуство се връзваше идеално с позлатените декорации и изобилния плюш на флагманската каюта, а и със самия кораб, лъскав до вгадяване с излъсканите си метални части и порцеланови топки и дръжки навсякъде, с пажовете и палубната стража, издокарани с колосани туники на сини райета, бели панталони, боси крака и бели ръкавици, кораб, в сравнение с който онзи, от който бях спасила Зиа, изглеждаше образец на изискана декорация и дизайн.
Планът, който Трахерн ни изложи сбито, предвиждаше флотата да се раздели на три ударни елемента. Единият щеше да държи левия — или западния — фланг, когато навлезем в залива, и щеше да е под командването на адмирал Базана, същия, който беше поискал главата ми, когато конианците ни заловиха. Той поне беше боец. Дясното — или източното — крило щеше да се командва от адмирал Борну, за когото бях чувала само пренебрежителни изказвания, в смисъл че го било повече грижа кой боцка дебелогъзата му, но богата жена, отколкото какво става на поверените му кораби. Централното крило и цялата флота оставали под командването на самия Трахерн.
Планът на Трахерн беше прост, което беше и единственото му достойнство. Флотата ни щеше да навлезе в залива. После, незнайно точно как, щеше да се срещне с флотата на Сарзана, преди да е наближила Тичино. Тогава всички кониански кораби щели да атакуват фронтално противниковите, да ги превземат на абордаж и да извоюват на бърза ръка победата. На това възлизаше адмиралската „стратегия“.
Вече кипях вътрешно, защото не се беше чула и една дума за нашата роля в битката. Овладях яда си и повдигнах спокойно въпроса.
Адмирал Трахерн отвърна изнервено:
— Вижте, капитане — и проклет да съм, ако не трябваше да ви уредим подходяща титла, защото аз повече от всички съзнавам, че сте нещо много повече от обикновен корабен офицер, — така или иначе, решихме, че ще е по-разумно вие и вашите мъже, ъъ, тоест хората под ваше командване, да останете в резерв, готови да се включите в битката в подходящия момент.
При думата „мъже“ се чуха подхилквания, не само заради моите гвардейки, а и заради хората на Нор. Не им обърнах внимание.
— И този момент е? — попитах.
— Ами, по сигнал от мен, разбира се — побърза да обясни Трахерн. — Или пък, след като разбием флотата им, бихте били полезни в разчистването. Да, това ще е вашата роля.
Бях на косъм да избухна и точно тогава всичко ми се изясни, очевидно до последната подробност и кристално ясно, сякаш гледах миниатюрно бойно поле под увеличително стъкло. Знаех какво трябва да направим и още по-важно — давах си сметка, че адмиралът току-що ми е дал необходимата възможност. И точно в този миг Чола Ий изригна, скочи на крака и столът падна с трясък зад него. Завъртях се и времето застина за част от секундата. Чола Ий беше зинал, готов да се разкрещи, че пак го оставят извън сметката… но аз го погледнах право в очите. Не твърдя, че съм направила магия в онзи момент. Никакво заклинание не ми хрумна, кълна се. Но по някакъв начин онова, за което си мислех, явно стигна до него, защото той си затвори ядно устата, обърна се и излезе, без да каже и дума.