Усетих страх да пълзи по гръбнака ми — страх и чувство на обреченост, в добавка към мисълта, че съм тотално безполезна като капитан, по-опасна за собствените си гвардейки, отколкото за врага. Но такива чувства ме бяха обземали и преди. Същото заклинание беше хвърлил срещу нас властелинът в битката при вулканите. Чувството беше смущаващо както тогава, но много по-поносимо, защото вече знаехме какво го причинява. Чух тревожни викове откъм конианските кораби и изпсувах наум. Предупредила бях конианските жреци за всички номера, с които би могъл да им излезе властелинът, и те ме бяха уверили, че контразаклинанията са лесни за изпълнение. Ако въобще си бяха направили труда да подготвят такива обаче, те очевидно не действаха. Спомних си една от фреските в казармената ни оръжейница в Ориса. Изобразяваше трупа на гвардейка, просната на бойно поле, с еднозначен надпис отгоре: „НЕ ПОДЦЕНЯВАЙ ВРАГА СИ“. Днес конианците щяха да научат този урок на свой гръб, макар че не проумявах откъде се е взела наглата им арогантност и как толкова бързо са забравили предишните си поражения от Сарзана. Изглежда, победителите имат по-къса памет и от победените.
Корабите ни вече бяха навлезли в обсега на Сарзана. Нова група катапулти откри огън с дълги тежки стрели, които раздираха платна и плът. Неща, които бях нарекла за себе си „огнени пръсти“, се протегнаха от предната линия на противниковата защита и поразените кониански кораби почнаха да лумват като факли. Опитах се да преценя дали огнените залпове идват от един източник, което би ми подсказало на кой кораб се намира Сарзанът, но те идваха сякаш отвсякъде. Властелинът явно беше усъвършенствал заклинанието си.
Кониански кораб недалеч пред нас внезапно намали скоростта си, греблата му се замятаха като крачката на изпаднал в паника воден бръмбар, видял атакуващ го от дълбините шаран. Нашите галери скъсиха делящото ни разстояние и пред погледите ни се разкри странна гледка — войници и моряци се биеха отчаяно по палубата на изостаналия кораб, сякаш ги беше нападнал невидим враг. А после видях с какво се сражават. Палубата гъмжеше от огромни змии, които се мятаха и нападаха мъжете с неестествено ожесточение. Не бях видяла катапулт да запраща жив снаряд като този, което означаваше, че змиите са били транспортирани с помощта на магия.
— Сарзанът демонстрира някои интересни номера — каза Гамелан, след като Памфилия му описа случващото се на поразения кораб. — Не ми беше хрумвало подобно нещо. Струва си да се запомни, между другото.
— Сарзанът… или властелинът — тихо каза Корайс.
Полило потръпна и аз стиснах тайничко ръката й, после я пуснах, преди някой да ни е видял. Полило бързо възвърна обичайното си хладнокръвие преди битка.
— Важно е да не забравяме — казах, — че властелините управляваха Ликантия не само с магия, а и с умението си да предвождат армии в бой.
Зиа изглеждаше разтревожена и уплашена, което си е нормално като за първа битка.
— Какво означава това? — попита тя.
Чудех се какви по-меки думи да намеря, но Стрикер ме изпревари:
— Капитан Антеро има предвид, че лошо ни се пише, ако бикът не свали копиеносеца, преди конят му да го е отнесъл встрани.
Конианските кораби все така плаваха напред, бавно, стабилно, като бикове, през дъжда от огън, който ги обсипваше на талази. Помня собственото си участие в авангарда на подобна атака — беше погранично сражение, но къде точно съм забравила. Дългите редици пехота още са пред очите ми. Войниците напредваха под постоянен обстрел, сгърбили рамене под връхлитащите от небето стрели, и продължаваха упорито напред, точно като хора, застигнати от проливен дъжд. Същото беше и сега с конианските кораби.
— Вижте — обнадеждено каза Зиа. — Пробиват!
Така изглеждаше. Централното крило на врага се беше изместило. Сигнални флагчета се изкатериха по мачтите на флагманския кораб, но адмирал Базана вече беше видял пролуката и ярко знаме плющеше на собствената му мачта. Корабите му се отделиха от основната конианска формация, оставиха зад гърба си плитчините и евентуалните изоставащи вражески единици, които по план трябваше да дебнат, и се устремиха напред с надеждата да ударят централните сили на Сарзана във фланг. Смел щурм като този можеше да разпръсне вражеската флота и да ускори значително края на битката.