— Избързват, избързват, мамка му — измърмори Полило. — Първо трябва да си сигурен, че не ти въртят номер, и чак тогава да атакуваш така.
Преценката й се оказа вярна. Докато корабите на Базана заемаха новите си позиции, задуха силен магически вятър, изчакващите кораби на Сарзана го уловиха в платната си и връхлетяха Базана във фланг.
— Мамка му! — изруга Стрикер. — Хвана се в същия капан, който готвеше на противника!
Маневрата заплашваше не само източното ни крило. Центърът ни също се беше изместил. Трахерн, изглежда, се беше надявал да подсили атаката към слабото място на противника и в резултат беше паднал право в капана.
Двата фронта се сляха и започна истинската битка. Ала не започна така, както се бяха надявали Трахерн и конианците. Трахерн може и да се стремеше към абордаж и близък бой, но галерите на Сарзана маневрираха и упорито избягваха контакт. Ала маневреността не беше от силните им страни, така че рано или късно абордажните куки се забиваха в палубите и конианските войници нападаха. Но дори и тогава битката не се развиваше според очакванията на Трахерн. Друга вражеска галера издебваше атакуващия кораб откъм кърмата и войниците й го засипваха със стрели в опит да го отклонят от курса му. Действаха като добре обучени ловни кучета, които ръфат краката на мечката, докопала някое от тях.
Викове и крясъци се носеха над водата, пожари избухваха и мачти се сриваха под ударите на Сарзана. Дори абордажът се оказваше по-сложна задача, отколкото го беше планирал Трахерн. Зърнах проблясък на стомана малко над борда на един вражески кораб — колове с остри метални върхове изникнаха под ъгъл навън. Защита, която щеше да противодейства на абордажа по-ефикасно и от традиционните мрежи. Щеше да затрудни действията и на собствените им войници, но по всичко личеше, че днес Сарзанът е решил да обърне гръб на традициите. Поредният знак, че властелинът е поел командването не само в магията, а и в бойните действия.
Вяхме твърде близо до мелето и извиках предупредително на Чола Ий да ни изтегли назад, където да чакаме в готовност, ако крилото на Базана се разкъса. Изтеглихме се на по-добра позиция, но очакваният сигнал да се включим в битката така и не идваше. Можехме само да чакаме. Усещането, че наблюдавам битката отвисоко, се засили още повече. Гледано от водата, сражението изглеждаше хаотично като всяка сухоземна битка, мъже крещяха и умираха, залитаха напред и назад, дим и прах се стелеха навсякъде, знамена се вееха и падаха, после се издигаха отново — само дето сега войниците бяха заменени от чудовищни кораби.
Някои от тези кораби вече потъваха, войници се давеха, стискаха със сетни сили по някоя откъртила се дъска и викаха за помощ. Някои видяха нашите галери и заплуваха отчаяно към нас. Но бяха далеч, твърде далеч, и един по един изчезнаха под водата. Имаше и кораби, които се изтегляха от сражението, на някои все още се вихреше битка, други изглеждаха изоставени, трети бяха с потрошени палуби. Струваше ми се, че конианските кораби са повече от вражеските. А после видях кониански галери да поемат към открито море, да се отдалечават от битката. Някои бяха сериозно пострадали, с провиснали през борда потрошени мачти, други димяха повече или по-малко опожарени. Ала имаше и много, които не бяха пострадали изобщо.
Полило беше извадила брадвата си и удряше с плоското на острието лявата си длан. Дланта й беше почервеняла, а лицето й се беше покрило с петна от гняв и безпомощност.
— Бъзливи копелета — изръмжа Стрикер. — Напълниха гащите и си плюят на петите, а още не е станало обед.
Изведнъж осъзнах, че слънцето се е качило високо над главите ни, и се зачудих кога са отлетели часовете; после насочих поглед другаде, защото магическият облак на Сарзана най-сетне се беше вдигнал и тайното му оръжие се включваше в битката. Тайното му оръжие представляваше малка флотилия от кораби, каквито не бях виждала никога. Бяха малко по-дълги и по-широки от нашите галери, с по един ред гребла. Ала поразителният им вид не се дължеше само на ярките цветове, в които бяха боядисани — цветове на кръв и смърт, — а на факта, че вместо мачти имаха солидни покриви. Приличаха на многокраки костенурки-кораби, които не можеш да превземеш с абордаж; малки кораби, до които тежките кониански галери не биха могли дори да се приближат. Не завиждах на конианските капитани от авангарда, защото на този етап изобщо нямах идея какво и как може да унищожи тези неуязвими на пръв поглед съдове. Бяха поне трийсет и атакуваха във формация стрела — право към пролуката в западния край на централното ни крило, която откриваше достъп до корабите на адмирал Борну.