Стрикер изпсува, Дубан измърмори нещо.
Корайс не беше впечатлена.
— Не ми е ясно как смятат да се бият — отбеляза тя. — Може би идеята е просто да ни уплашат до смърт.
Ала само след секунди осъзнахме, че „костенурките“ са точно толкова смъртоносни, колкото подсказваше външността им. Конструирани бяха като огромни тарани и когато видях как първата забива нос в кониански кораб и след това се изтегля, сякаш нищо не се е случило, вместо да остане в смъртоносна прегръдка с врага, за пореден път осъзнах, че тактиката на Сарзана има качествено нов характер. Конианският кораб се разлюля от удара, а после бавно се килна — през пробойната, отворена в корпуса му от бронирания нос на „костенурката“, нахлуваше вода. За няма и минута огромният кораб изчезна под водата. Прецених, че тараните или са разглобяеми, или по-вероятно се изчислени така, че да се откършват при достатъчно силен сблъсък. Подобно устройство би било неподходящо при дълги плавания и лошо време, защото при по-бурно море може да се откърши непредвидено и да отвори пробойна в корпуса на собствената си галера. Тук обаче, в спокойните води на залива, тараните бяха съвършеното оръжие. И не бяха единственото, с което разполагаха корабите-костенурки. Люкове се отвориха с трясък по протежение на покривната конструкция и тежки метални глави на огромни харпуни щръкнаха от тях, когато една от костенурките се озова под кърмата на кониански кораб. Дим се вдигна от всяка глава и катапултите метнаха смъртоносните се снаряди — пламтящите харпуни се забиха дълбоко в дървения корпус на конианеца. След това люковете бързо се затвориха — стрелците най-вероятно се бяха заели да презаредят оръжията си на спокойствие във вътрешността на „корубата“, докато конианският кораб гореше. Харпуните или бяха напоени с катран, или „оборудвани“ със заклинание.
Когато първият кораб избухна в пламъци, Зиа изписка уплашено, но толкова тихо, че само аз я чух, факт, който ме изпълни с уважение към храбростта й. Справяше се по-добре от повечето новобранци преди битка, по-добре от мен във всеки случай, докато марширувах редом с другарките си към първото сражение във войнишката си кариера, когато още не знаех, че чакането и мисленето са по-вредни за смелостта и от най-свирепия враг.
Битката беше в разгара си и инициативата вече беше у Сарзана. Зад корабите-костенурки напираше цялото западно крило на флотата му, стотина и повече обикновени кораби. Не знаех какво да правя. Конианската флота се разпадаше по всички фронтове. Вляво от нас галерите на адмирал Базана се огъваха; силите на Трахерн в центъра бяха попаднали в капана на огнено меле; а вдясно корабите-костенурки и застигащото ги подкрепление забиваха клин в крилото на Борну. И когато фронтът на Борну се разкъса, разбрах, че с нищо не мога да помогна, освен ако не успея някак да се умножа хилядократно и да умножа още хиляда пъти по толкова гвардейките си и галерите на Чола Ий. Онези от корабите на Борну, които още не бяха пострадали сериозно, бързо сменяха курса, греблата се забиваха алчно във вълните, платната се обръщаха да прихванат вятъра, който Сарзанът беше насочил към открито море. Поединично и на групи корабите на Борну се отправяха натам, а по петите им напираха костенурките и големите галери на Сарзана.
Другите конианци, изглежда, бяха видели или усетили какво е станало, защото крилата на Трахерн и на Базана се разкъсаха едновременно. Ала не всички кораби бяха в състояние да се изтеглят. Част все още се пържеха в централното меле — кораби, които един по един щяха да бъдат щурмувани и потопени. Зърнах флага на Базана да се приближава откъм плитчините; после видях и флагманския кораб на Трахерн с изпънато докрай главно платно и пълен набор гребла в движение. Ах, ти, копеле нещастно, помислих си. Хвърли моряците си на вълците, а дори нямаш куража да умреш с тях. Каквато и смелост да бе притежавал адмиралът в миналото, смелост, донесла му слава и уважение, възрастта и бездействието я бяха заличили безследно.
Първите кораби ни подминаха и чух моряците им да викат, че трябвало да бягаме, да си плюем на петите, защото битката била загубена и дори мъртвите се били надигнали от дълбините срещу нас. Зачудих се на думите им, а после едва не си изповръщах червата, защото непоносима смрад заля галерата ни. Носеше се от първите вражески кораби, от които ни деляха не повече от триста-четиристотин метра.
Стигнах до решение, но Чола Ий ме беше изпреварил. Сигнални флагове литнаха към върха на главната му мачта, а той крещеше през рупора си заповеди за изтегляне, бягство по най-бързия начин, безсмислено било да се борим с това.