Другото възможно заключение беше, че властелинът ще нанесе финалния си удар с помощта на унищожителна буря с магически произход. Тя щеше да пръсне корабите ни като песъчинки, така че само шепа от тях да се върнат в Кония с вестта за поражението. Усетила бях струпването на магическа енергия още при залива, докато бягахме след конианците и напразно пращахме сигнал след сигнал. А когато капитаните най-сетне дадоха заповед за прибиране на платната — осъзнали навярно, че се държат като глупави кокошки, — първите признаци за зараждаща се буря вече бяха налице. Студен вятър духаше откъм Тичино, вълните къдреха бели капели, а барометърното стъкло падаше главоломно.
Знаех, че до няколко часа бурята ще ни застигне, но имаше други, по-неотложни проблеми, с които трябваше да се справя преди това.
Приближихме се до галерата на Базана, която за момента се явяваше флагман на останките от конианската флота, и му пратихме сигнали незабавно да свика на съвещание всички корабни капитани. Смятах, че на флагманския кораб ще има достатъчно място да се съберат, защото по груба преценка бяхме загубили повече от половината си кораби. Зачаках, без да съм напълно сигурна какво ще правя, ако исканията ми останат без ответ, но после с облекчение видях съответните флагове да се катерят по флагманската мачта и сигнални фенери да предават съобщението в сбиращия се мрак. Сигналите на Базана бяха приети и препратени от другите кораби, които скоро се събраха около флагманската галера и малки лодки поеха към нея с високопоставения си товар.
Пратих съобщение до галерата на Нор, че присъствието му на обявеното съвещание няма да е необходимо и че ще го очаквам на моята галера при подаден сигнал. Исках да дам на Прекършения време да размисли за прекършената си клетва. Казах на Корайс, Зиа и Гамелан, че искам да дойдат с мен. На Зиа заръчах да остане с бойните си доспехи. Тя се изненада, но аз я уверих, че скоро ще разбере причината.
Оставих Полило начело на гвардията не само за да имам солиден човек, който да ми пази гърба, а и защото не би се вписала добре в непосредствените ми планове. Някои от по-нелицеприятните аспекти на войниклъка не бяха по силите на моята легатка, което само я издигаше в очите ми, а себе си презирах тайничко, или поне онази своя част, която беше в състояние да изпълни неприятни задължения като задачата, която най-вероятно щеше да излезе на дневен ред в близкия половин час.
Тръгнахме към флагманския кораб на адмирал Базана с две лодки. В първата се натовариха знаменоска Исмет с десет тежковъоръжени гвардейки, корабният ни дърводелец, двама моряци и нещата, които сметнах за необходими. Във втората се качих аз с Корайс, Зиа и Гамелан. Казах на моряците да гребат към галерата на Чола Ий и когато стигнахме там, обясних на пиратския адмирал какво съм планирала за съвещанието и какво задължително трябва да се направи, ако искаме да оцелеем, а с повечко късмет и да се измъкнем от тази ужасна ситуация.
Имала бях достатъчно време да съставя план, докато галерата ни се носеше с издути платна след другите бегълци. За моя изненада Чола Ий ме изслуша внимателно и неохотно призна, че идеята ми най-вероятно има известни достойнства. Сметнах, че единствените му несподелени възражения се въртят около факта, че не той е измислил плана и не той ще ръководи изпълнението му. Така или иначе, вече разполагах с един съюзник, на първо време поне. Не хранех излишни илюзии за дългосрочната благонадеждност на пирата.
Наближихме кораба на адмирал Базана и гневът ми поохладня, когато видях в какво състояние е галерата му. Явно Базана не беше побягнал при първия заплашителен крясък на Сарзана. Корабът му беше понесъл сериозни щети от бойните машини на противника. Покривът на голямата каюта на най-горната палуба беше отнесен, същото беше сполетяло парапета и част от самия корпус при десния борд. Главната палуба беше почерняла и обгорена от запалителните харпуни, а половината гребла бяха скършени. Два гротщага също бяха счупени, а мачтата се беше килнала като дърто пиянде. Мъже търчаха по палубите в опит да поправят най-належащото, като гледаха да извръщат поглед от дългата редица покрити тела при кърмата, които чакаха морското си погребение.