— Потегляме утре. Утре през нощта — казах аз.
— Това е невъзможно! — извика адмирал Борну.
— Няма нищо невъзможно — казах аз.
— Що не вървиш по дяволите! — извика той, изкачи се решително до средата на стълбата и се обърна към капитаните. — Днес понесохме тежко поражение, надвиха ни с магия и със силата на оръжието! Няма начин да обърнем нещата, не и сега, не и при численото превъзходство на противника! Цялата кампания беше обречена предварително! Изобщо не трябваше да се бием! Трябваше да изчакаме Сарзанът да се приближи до Изолда и там да го победим на свой терен, в собствените си води!
Думите му бяха посрещнати с нарастващо одобрение.
— Или пък — вметнах аз — да се бяхме предали без борба, а? Това ли е подтекстът на думите ви, адмирале?
Отново се възцари тишина, мъртвешка тишина.
— Какво пък, навярно бихме могли да се споразумеем някак — каза Борну, без помен от предишната си надменност. — Ако бяхме отишли при Сарзана да му предложим…
— Да му предложите какво? — прекъснах го. — Дъщерите си? Съпругите си? Златото си? Не бихте могли да му предложите честта си, защото от думите ви излиза, че изобщо нямате чест!
Ръката на Борну литна към дръжката на сабята му. Чух шумолене зад себе си и разбрах, че Локрис или някоя друга посяга към колчана си. Слязох едно стъпало надолу.
— Сега вече посягате към оръжието си, така ли, адмирале? — попитах. — След като го оставихте цял ден да ръждясва в ножницата?
— Това е лудост някаква — каза той, но свали ръка от сабята.
— Така ли? Чуйте, мъже. Чуйте вятъра. Не е ли по-силен, отколкото беше преди час, преди два часа? Наистина ли вярвате, че Сарзанът и неговият съюзник властелинът са приключили с нас? Точно сега, когато ни принудиха да излезем в открито море, когато прекършиха духа ни, отслабиха ума ни и смачкаха куража ни, дали пък точно сега не е моментът да хвърлят буря срещу нас? Наистина ли вярвате, че ще ни оставят да се приберем у дома, та да прегрупираме силите си и отново да излезем насреща им? Ето това лекомислие аз наричам лудост! Не че има значение какво вярвате. Вие сте войници и моряци. Заклели сте се да браните Кония с цената на живота си. Единствените от вас, които са спазили клетвата си и са съумели да опазят честта си, сега лежат на кърмата, зашити в чаршафи, с монета в устата и чугунен блок, вързан за глезените, който да ги повлече към океанското дъно. А вие, останалите? Какво мислите вие за самите себе си? Колцина от вас побягнаха от бойното поле, без да изстрелят и една стрела, без да хвърлят и едно копие? Предлагам ви да приемете моето командване, да ми се подчините. Ще щурмуваме Сарзана още веднъж. И този път ще го унищожим!
— Да се подчиняваме на теб? — изсмя се презрително Борну. — На една чужденка? На жена?
Обърнах се към Зиа и тя пристъпи напред и каза високо и ясно:
— Аз съм принцеса Зиа Канара. Баща ми е в Съвета на чистите. Говоря от негово име. Има ли някой сред вас, който да оспори това мое право?
— Вие сте още дете — каза Борну. — Не съм се клел да се подчинявам на вас.
— Но ще ми се подчините. И аз ви заповядвам да изпълнявате нарежданията на капитан Рейли Антеро, която беше посочена изрично от Съвета като човека, който най-добре знае как да унищожим Сарзана. И срам за всички нас, че тази експедиция не беше поставена под нейно командване от самото начало.
Бях впечатлена — подсказала бях на Зиа какво в общи линии може да каже, но не и това последното.
Борну понечи да възрази, но адмирал Базана го изпревари и застана до Зиа.
— Адмирале — каза той. — Жените са прави, и двете. Днешният ден е ден на позор и ние трябва да поправим стореното. Знам, че не съм ваш висшестоящ според военноморската йерархия, но мисля, че трябва да се подчините на принцеса Зиа и капитан Антеро.
— Аз съм адмирал Непен Борну, барон — отвърна другият мъж, — и семейството ми служи на Кония от поколения. Аз също имам свой дълг и той е да върна корабите си у дома, за да защитят Кония в последната битка. Искате от мен да приемам заповеди от вас, при положение че съм старши по ранг; от тази чуждестранна магьосница, която като нищо може да е в таен заговор със Сарзана и която стовари тази злина на главите ни; и от това невръстно девойче, което си е загубило ума по чужденката… Не. Отказвам.
— Ще повторя още веднъж заповедта си, адмирале — каза Зиа и гласът й не беше на „невръстно девойче“.
— Имам своя дълг и той е на първо място.
— Принцесо — казах аз. — Заклех се пред вашия съвет да направя всичко по силите си за унищожението на Сарзана. Длъжна съм да отбележа, че думите на този човек са думи на изменник.