Откъм офицерите се чуха възклицания и немалко обърнаха глави към устройството, което бях наредила да сглобят.
— И не каква да е измяна, а държавна измяна — продължих аз, — защото думите му са в противоречие със заповедите на Съвета.
— Наричате го измяна и то наистина е такова — каза Зиа.
Борну се огледа трескаво. Преди да е помръднал или друг да се е притекъл на помощ, казах:
— Сержант Исмет!
Жените ми се спуснаха по стълбата като нападащи лъвици, с извадени мечове, вдигнати за удар копия и опънати лъкове. Исмет и Дацис сграбчиха Борну за ръцете още преди да е посегнал към сабята си. Събраните на палубата офицери вече викаха гневно и тук-там зърнах проблясък на оръжия.
— Сержант! Обесете го!
Борну крещеше и се дърпаше, но без успех. Само за секунди го завлякоха до върха на стълбата и оттам към устройството, сглобено по мое нареждане. То всъщност представляваше обикновена бесилка, която дърводелецът беше изработил на нашата галера, пренесли я бяхме на части до флагманския кораб на Базана и я бяхме сглобили. Нахлузиха примката на врата му, прехвърлиха провисналото въже през хоризонталната греда и сложният възел се озова точно зад лявото ухо на адмирала.
Обърнах се към принцеса Зиа. Устните й бяха свити в тънка решителна черта.
— Екзекутирайте предателя — каза тя.
Сержант Исмет завъртя бесилото около оста му, Борну залитна повлечен и падна от издигнатата палуба. Въжето се изпъна и през воя на вятъра чух как вратът му се скърши с остро изпукване. Тялото се залюля, после увисна безжизнено. Тишината беше толкова плътна, че с нож да я режеш.
— Осъдих адмирал Борну като предател — казах аз. — И ще осъдя по същия начин всеки, който оспори или пренебрегне моите заповеди сега и за в бъдеще. Ще бъде осъден за измяна и ще понесе същото наказание. Ще ми се подчините — продължих аз и този път позволих на гнева да нахлуе в гласа ми — или, боговете са ми свидетели, ще убия всеки десети от екипажите ви, а после ще вляза в битка с обесени на всяка рея трупове, ако се наложи!
Не им дадох време да дойдат на себе си.
— Така. Всички дивизионни и отдельонни капитани да се явят незабавно в каютата на адмирал Базана. Там ще получат заповеди, които да предадат на останалите.
Не казах нищо повече, обърнах се и хлътнах в сенките; чух, че другите ме следват. Може да бях изглеждала като безчувствена тиранка, но стомахът ми се обръщаше и присвиваше болезнено. И преди си бях имала работа със страх и паника, но не в такива размери. И макар да бях налагала закона многократно, включително и най-тежкото наказание, а веднъж дори пратих провинила се в убийство и посрамила жестоко бойната си част гвардейка да бъде принесена в жертва при церемониалната целувка на камъните, досега не бях пращала човек на смърт без съд и присъда, без защита, без право на обжалване.
Но тогава не виждах друг начин, не виждам и сега. Когато предстои съдбоносна битка, няма място за дебати и колебание и всяка слабост трябва да бъде изрязвана незабавно като отровна стрела, иначе всички са обречени.
Виждам, че моят писар скрибуца упорито с перото си и не вдига глава да срещне погледа ми. Да, това е още един аспект на войната, за който никой не говори, особено онези, които предпочитат да забравят, че убиването е в центъра на цялата история — смъртта, а не бойните песни, байраците, парадите или лъщящите под лятното слънце доспехи. Помни какво казах, писарю, и го разкажи на синовете и дъщерите си, преди да са хукнали лекомислено към наборните комисии.
Също толкова суров беше подходът ми и към капитаните в каютата на Базана. Там те получиха по-нататъшните си заповеди, както и известно обяснение — споменах, че съм се консултирала с капитан Ойрот и той е потвърдил, че в тези води и по това време на годината никога не е имало силни бури.
Сега, когато трупът на Борну не се поклащаше пред очите им, офицерите имаха време да обмислят положението. Макар и неохотно се съгласиха с мен, че би било крайно невероятно Сарзанът да не хвърли срещу нас магията си и че шансът да избягаме от нея е точно толкова нищожен, колкото ако флотата му ни гони по петите.
— Разбира се — каза един от тях, — винаги бихме могли да се пръснем и да поемем към дома поединично. Макар че така само бихме дали на това копеле шанс да ни потопи един по един.
Възползвах се от умислената тишина и представих плана си. На следващия ден щях да пратя на всеки кораб хора с изрични инструкции. Късно следобед щяхме да потеглим назад към Тичино и да навлезем в залива след падането на нощта, което означаваше, че ще наближим вражеската флота, хвърлила котва близо до града, около полунощ.