— Нощен щурм — каза един от офицерите и свъси чело. — Моите хора не са свикнали да се бият на тъмно.
— А тези са Сарзана са свикнали, така ли?
Офицерът се поусмихна и поклати глава.
— Предимството винаги е на страната на атакуващия — казах аз. — Нали така? Нима съдбата не обича смелите?
— Ами магията? — попита друг. — Моите хора се държаха, докато не се пръкнаха онези прокълнати покрити кораби и другите зад тях, с екипажи от трупове.
Казах, че нито костенурките, нито магиите на Сарзана ще бъдат и наполовина толкова ефикасни сега, когато знаем какво да очакваме. И че преди да започне атаката, ще бъде направена орисианска магия, която ще пръсне техните заклинания на парчета като тънък лед върху езеро.
Дадох им и други заповеди — да обяснят подробно цялостния план на останалите офицери, да стегнат колкото е възможно корабите си и най-важното — да нахранят добре хората си и да им осигурят почивка на смени. Призори дивизионните офицери трябваше да прегрупират оцелелите си кораби и да чакат заповеди.
Всичко това беше важно само по себе си, разбира се, но имаше и допълнителната задача да създаде достатъчно работа на конианците, толкова, че малодушието да не намери отново пролука към сърцата им. Обясних им също, че орисианските галери са получили допълнителни заповеди — да кръжат около флотата, в случай че някой се опита да избяга.
— Хвана ли такъв кораб — казах, — дори няма да си правя труда да издигам бесилки. Ще хвърля екипажа му в морето без погребален ритуал, така че духовете им никога да не намерят покой.
След което ги пратих да си вървят.
Конианските капитани се прехвърлиха в лодките си, които чакаха до кораба на Базана, и изчезнаха в нощта. Не един и двама хвърляха скришно погледи към полюляващия се труп на адмирал Борну.
Изчаках докато си тръгне и последният, после тръгнах към външната бордова стълба и лодката, която ме чакаше долу. Адмирал Базана ме настигна и помоли за няколко думи насаме.
— Ще се подчинят — твърдо каза той. — Същото важи и за самия мен.
Изгледах го продължително. После се спуснах в лодката си, без да кажа и дума.
Прехвърлих се на нашата галера. Знаех, че никой от нас няма да почива тази нощ, аз най-малко от всички. Това щеше да е втората ми безсънна нощ, така че на следващия ден трябваше задължително да полегна за час-два, иначе щях да съм безполезна като дървен нож в битка.
Първите ми задачи не бяха на боен командир, а на жрец. Най-напред трябваше да отклоня бурята, която иначе щеше да ни застигне по някое време през нощта. Но именно там започнаха изненадите.
— Не можем да направим заклинанието толкова директно — каза Гамелан.
— Защо? Знам, че силите му са големи, по-големи от нашите, но мисля, че…
— Ти май наистина не разбираш — прекъсна ме Гамелан с явна изненада.
— Какво да разбирам?
— Мислех, че си наясно и че именно това ти е дало идеята за повторната атака. Властелинът те мисли за мъртва.
— Какво? Как? Защо? — Сигурно съм изглеждала точно толкова тъпо, както преди години, когато отдельонната командирка ме привика да ме уведоми, че една от постовите, за които отговарях, е вкарала двама винопродавци в казармите, след като приела цял галон вино като подкуп и впоследствие го изпила до капка.
— Личи си, че още се учиш — въздъхна той. — Помниш ли когато бяхме на кораба на Трахерн и те накарах да размажеш капка от кръвта си върху отразяваща повърхност, щит или каквото беше там? Изрекох няколко думи, с надеждата, че силите ми се завръщат, защото това заклинание може да го направи и начинаещ жрец, особено ако е предназначено да заблуди наблюдател на голямо разстояние.
— О! Значи онзи бронзов щит е бил един вид огледало, което да отразява… мен?
— Именно. В разгара на битката, сред хаоса от дим, заклинания и магия, властелинът те е „видял“ на кораба на Трахерн. Нали не мислиш, че би си мръднал и малкия пръст за дъртото копеле? Защо му е било да праща онова заклинание, което пръсна флагмана като пъпеш, хвърлен от върха на кула? Целел се е в теб и сега си мисли, че е успял. Силно подозирам, че именно затова изтеглиха флотата си, вместо да ни преследват, и пак затова се мотаят толкова с бурята. Унищожението на конианската флота може и да е от първостепенно значение за Сарзана, но едва ли е в приоритетите на властелина. Той знае, че може да срази Кония когато и както си поиска, след като те е отстранил от пътя си. Струва ми се, че разбудих и друга една загадка. Помниш ли как се чудехме защо Сарзанът е позволил да се разчуе за нашето участие в бягството му, вместо да си припише заслугата изцяло? И това е било идея на властелина, а не негова. Изглежда, е пратил някакво шептящо заклинание из цяла Кония, така че всички да научат за орисианците, измъкнали Сарзана от заточението му, макар че ако си направиш труда да разпиташ, ще се окаже, че никой не може да каже откъде е тръгнал този слух. Явно е решил да те премахне на всяка цена, но за разлика от плиткоумни злодеи като Нису Саймън или арогантни магьосници като Равелайн от Далечното царство, властелинът няма нищо против друг да му свърши мръсната работа.