Когато се събудих, наредих да опънат параван на палубата и се изкъпах със солена вода, като изливах кофа след кофа върху главата си — една от гвардейките ги пълнеше през борда и ми носеше. Соленият душ беше постен заместител на онова, за което жадувах — мечтаех си да кисна с часове във вана с ароматни масла като онези във вилата на семейството ми. Голяма вана с вода гореща като от гейзер и мека като целувка, парфюмирана с най-скъпите масла и соли. Унесох се за кратко в мечти. М-да, вана, последвана от дълъг масаж. В ролята на масажистката си представях Зиа, макар че с част от съзнанието си се питах как се е озовала Зиа в Ориса, не че това имаше значение, защото и двете бяхме голи, Зиа втриваше бавно масло в кожата ми, зърната й се плъзгаха по гърба ми, втвърдяваха се, а после…
… а после Корайс се извини, че ме прекъсва, и каза, че се получил сигнал от галерата на Нор. Така че отложих продължението на фантазията си — грижливо подбраните ястия, преплетените ни тела върху копринени чаршафи и часовете спокоен сън след това, сън, от който те събужда ухание на любов, а не мисълта за война, за магьосници и за заповедите, които всички чакат от теб.
Казах на Корайс, че изобщо не ме интересува какви са сигналите му и да му пратят съобщение да се яви незабавно. Избърсах се — кожата започваше да ме сърби от изсъхващата сол — и навлякох доспехите си.
Изгоних от квартердека всички, освен дежурния офицер и кормчията и наредих две въоръжени до зъби гвардейки да ми доведат Нор. Не бях сигурна какво да му кажа — той беше корав мъж, по-корав от Базана и неговите капитани. Знаеше, че офицерите му са престъпили клетвата си, като бяха хвърлили поверените им кораби в самоубийствена атака, и не виждах смисъл да му напомням това. Вместо това го уведомих, че нито неговата, нито другите две останали му галери ще участват в предстоящата битка и че точно за това не са били повикани на съвещанието вчера. Той потръпна, после процеди, че нямало начин да го спра.
Уверих го в противното и добавих, че нищо не ме спира да пратя по три от корабите на Базана срещу всеки от неговите. Прекършените вдъхваха страх и омраза у конианските моряци, защото им напомняха каква е могла да бъде и собствената им участ. Освен това конианците горяха от нетърпение да докажат, че още са бойци, и с радост биха изпълнили заповедта ми.
Той не каза нищо. Нямаше и нищо за казване — знаеше, че съм права. Въздъхна.
— Има ли шанс да промените заповедите си? Няма да се извинявам за онова, което направиха Яно и Насби, но те наистина нарушиха клетвата, дадена от всички нас. Не очаквам да повярвате на обещание от мен, но истината е, че това няма да се повтори. Всичките ми хора видяха смъртта на братята си, смърт безсмислена, защото с нищо не навреди на Сарзана.
С което Нор падна в капана ми. Казах му, че има само една възможност, и му обясних каква е. Това беше единственият начин да участва в битката и евентуално да компенсира за нарушената клетва. Той понечи да възрази, после млъкна. Осъзнал беше, че говоря сериозно, въпреки че заповедите ми означаваха той и хората му да се откажат от всичките си планове и представи за сблъсъка си със Сарзана. Но… или това, или нищо.
Така че се съгласи неохотно. Казах му, че има два часа да подготви хората си за прехвърлянето, а ние ще изпратим необходимите лодки.
Така и стана. Галерите им бяха закачени на буксир от по-големите кониански кораби. Тежки лодки обикаляха около съдовете, които бяха пострадали твърде много, за да се върнат в битката, товареха каменния баласт от трюмовете им и го пренасяха на други кораби, за да захрани катапултите във вид на допълнителни муниции. След това опразнените кораби бяха изоставени и потопени.
Флотата пое към Тичино. Движехме се бавно заради повредените кораби, които бихме потопили по подобие на събратята им, ако в плановете ни влизаше нормална бойна тактика, но сега, в комплект с Прекършените на Нор, те щяха да послужат като дебютен клин на моята атака.
И така, плавахме към Тичино. Лодки кръстосваха между корабите, прекарваха някои неща до повредените, пренасяха моряци от кораб на кораб и изпълняваха други, по-дребни задачи.
Аз също не стоях със скръстени ръце. Уведомила бях Базана, че ще ми трябват пет кораба за специална задача, с най-смелите моряци за екипаж. Почти без да се замисля, Базана посочи пет галери от отделението на капитан Йезо. Екипажите им се състояли от мъже, избягали от острови, които Сарзанът беше подложил на огън и меч, а цялото семейство на Йезо било изклано от Сарзана преди години, когато той още бил на трона.