Аз обаче се бях наслушала на празни хвалби от конианците, затова казах на Базана, че искам да преценя лично. Посетих всеки от посочените кораби и разговарях с екипажите. Неохотно макар, защото на онзи етап не хранех никакви топли чувства към проклетите конианци, признах, че мъжете може и да свършат работата, за която ми трябваха, макар да съзнавах, че и сега, както винаги, истината излиза наяве единствено в боя. Но трябваше да поема риска. Добре би било да имах рота гвардейки или поне толкова, че да пратя по един взвод на всеки от петте кораба — но нямах.
Постарах се всеки от подбраните моряци да разбере какво точно се изисква от него и колко малък е шансът да види изгряващото слънце идния ден. Никой не би отбой. Ако повредените кораби с екипажи от хората на Нор бяха в ролята на клин, то тези пет щяха да са лостът, с който да отворя вратата докрай.
Поисках да ми доведат най-сръчния в дялкането човек от нашия екипаж и му дадох нареждания. За моя изненада това се оказа не друг, а кръвожадният Сант, приятелчето на Фин. Понечих да му обясня защо ми е необходимо онова, което му поръчвам да направи, но той и сам се беше досетил.
— Оня син на пъпчасала курва ни шибна здраво с магийките си — каза ми. — Добре ще е, ко мож’ ги обърна срещу него. — Подхвърли преценяващо парчето мека дървесина в ръката си, после започна да си тананика нещо под нос и задялка.
По-късно, в каютата на Гамелан, старият магьосник получи шанс да изпробва на практика своя бавно завръщащ се талант. Помня колко приятно ми беше, когато задържа ръце над мен и изрече със смръщено от съсредоточаване чело:
Завърши заклинанието, докосна с вейка от лиственица главата и раменете ми, после сви своите и каза:
— Е, ако силите ми са се върнали поне малко и ако си спомням правилно това бебешко стихче, значи съм ти дал известна защита от властелина… поне малко.
Усмихна се стеснително на глупавата си шега, а аз се засмях с глас, не толкова заради казаното, а защото сърцето ми се изпълваше, като го гледах как си връща отново духа, такъв, какъвто беше преди Кония. Горещо се надявах способностите му да укрепват все така бързо, защото усещах, че в противен случай ще пропадне в предишното си униние.
Усмивката му се стопи и той ме погледна угрижено.
— Усещаш ли някаква промяна, Рейли?
Заклинанието му може и да беше просто като изпълнение, но идеята зад него ми се струваше доста хитроумна. Беше вариант на магията, с която властелинът беше скрил корабите-костенурки под пелена от мъгла, макар че изискваше много по-малко енергия и материали. А и беше насочено само към магическото „зрение“, което допълнително опростяваше нещата. Ако магьосник насочеше „погледа“ си в моята посока, щеше да усети леко щипане в „очите“ си, все едно някой е пръснал капчици вода в лицето му — точно каквото направи Памфилия по искане на Гамелан, докато се готвехме за заклинанието, — и щеше да отклони поглед в друга посока, защото това би било най-лесната и естествена реакция, макар че този импулс щеше да протече на инстинктивно ниво, без да бъде регистриран от съзнанието му.
— Как бих могла да кажа? „Виждането“ все още не ми се удава. Може да привикаме някой властелин и да го попитаме, какво ще кажеш? — подкачих го, заразена от бодрото му настроение.
— Е, рано или късно ще разберем дали се е получило — каза Гамелан. — Ако не е, мога ли да получа магическите ти записки?
Засмяхме се и пристъпихме към следващото заклинание. Преди да започнем, подхвърлих какво ли би било да живееш в свят, където магията никога не е съществувала.
— Невъзможно — изсумтя Гамелан. — Все едно да се питаш има ли свят без вода за пиене и въздух за дишане.
Следващата ми мисъл беше също толкова тъпа:
— Понеже така или иначе военната магия не сработва добре и дори изобщо сред хаоса от заклинания и контразаклинания, какво би станало, ако влезеш в битка, без да си направил нито едно?
— Слагала ли си празна амфора на огъня и след това да я запушиш плътно с тапа, преди да е изстинала?
— Само веднъж, като малка. Пръсна се на парчета из цялата кухня и баща ми ме наказа. Амалрик обаче извадил повече късмет: хвалеше се, че неговата тапа била всмукана в амфората със силен пукот.