— Там поне — каза горчиво — старец като мен няма да се пречка на никого.
Отворих уста да възразя, но Памфилия ме изпревари:
— Не, не, господин жрецо — каза тя, — и дума да не става. Трябва да сте с нас, когато слезем на брега. Така де, в авангарда трябва да има поне един с необходимия за изнасилване инструмент!
Гамелан изсумтя, но унинието му се стопи.
Заварих Зиа в каютата ни. Време беше да се вмъкна в бойните си доспехи. Зиа вече беше облякла униформата на Маранонската гвардия, седеше на раклата и гледаше меча, с който така усилено беше тренирала, сякаш го вижда за пръв път.
— Принцесо — казах; залагах на официалността, защото онова, което имах да й кажа, беше заповед, а не молба между влюбени; или поне се надявах, че решението ми е продиктувано от логика, а не от любов. — Когато влезем в битка…
Зиа ме прекъсна:
— Когато влезем в битка, ще съм до теб, капитане.
Млъкнах. Очаквала бях да възрази на настояването ми да се прехвърли на флагманския кораб или в най-лошия случай да остане на нашата галера, когато слезем в Тичино, и бях подготвила грижливо аргументите си. Но ето че тя издърпа килимчето изпод краката ми, като използва военния ми чин, точно както аз се бях опитала да придам официалност на разговора.
— Никой Канара не е водил битка от безопасността на шатрата си. Няма да съм аз първата, която да поругае тази традиция — каза тя.
— Добре — отвърнах. — Това е достойно за уважение, принцесо. Но ти си последната Канара. Какво ще стане, ако…
— Баща ми ще трябва да узакони някое от копелетата си или дори да се ожени за някоя от наложниците си — каза тя. — И малоумните синове на похотта му ще съсипят семейното богатство за има-няма десет години. Какво от това обаче? — продължи тя. — Случилото се преди да се родя не ме интересува, освен ако няма пряко отношение към настоящето, още по-малко ме интересува онова, което може да се случи след смъртта ми. Ако ще и светът да угасне като свещ на вятъра. Кой знае, може пък всичко това да е било създадено за мое собствено развлечение.
Понечих да кажа нещо за невижданата арогантност на последните думи, но навреме видях, че Зиа крие напираща усмивка и в погледа й блещука хитро пламъче.
— В моето семейство има и друга традиция — каза тя с дрезгав глас и пристъпи към мен. А аз носех само ботушите, широка туника до средата на бедрото и колана с оръжията. И капанът падна с трясък на пода, после ръцете на Зиа се озоваха на раменете ми и смъкнаха туниката на кръста ми, сетне и туниката се озова на пода, а Зиа ме прегърна и ме повлече надолу.
Самата тя не се съблече, а ме взе така, както войник взема дадена му като военна награда девойка. Устните и пръстите й бяха навсякъде, галеха, милваха, насилваха, а аз се мятах, дъските на пода деряха гърба ми, и с мъка потиснах вика си, когато тя ме издигна до висини, където не ме беше издигала дори магията.
Накрая, ден, седмица, а може би и година по-късно, дойдох на себе си и видях, че Зиа лежи на пода до мен и плъзга лениво пръст по кожата ми.
— Хубава традиция — измърморих. — Няма да е лошо и ние от рода Антеро да я възприемем.
Мобилизирах силите си и посегнах към нея, но тя поклати глава.
— След битката, мила Рейли. След като им видим сметката. Тогава ще има достатъчно време за любов.
Корабите ни се промъкнаха в мрака между порталните градове. Всички светлинки по галерите ни бяха угасени, не се чу и един вик от палубите. Де да беше така и при първата ни атака. Ако беше, сега с нас щяха да са няколко хиляди мъже повече с мечтите си за дома и славата, вместо да гният, подмятани от теченията по океанското дъно.
Бяхме уточнили в подробности плана си за сражението още преди да навлезем в залива. Силно повредените кораби с екипажи от хората на Нор и конианските доброволци се движеха в авангарда; зад тях бяха нашите седем галери и петте кониански кораба на капитан Йезо. Следваха ни флагманският кораб на адмирал Базана и останалата част от флотата. Единствените ми заповеди към тях бяха да нападнат и унищожат всеки появил се в близост вражески кораб. Надявах се, че капитаните им са достатъчно компетентни сами да подредят корабите си в подходяща формация. Казах им, че едва ли ще се изправят пред същия проблем като преди, когато противникът избягваше всячески близкия бой, защото сега елементът на изненадата ще бъде на наша страна. Накрая обясних изрично, че никой кораб няма да напуска битката, освен по мое лично нареждане и че е направено могъщо заклинание, което ще прати морски демони срещу всеки кораб или моряк, който пренебрегне тази заповед.