За да бъда честна, ще кажа, че ликантийците бяха корав противник, а властелините им — толкова могъщи, че едва не надвиха собствените ни жреци. Въпреки това Джинах щеше да отговаря за много неща, не тук, а когато се върнеше в Ориса и се изправеше пред съвета на магистратите. Видно беше, че ако някой бог не развиеше внезапна и силна слабост към генерала, той трудно щеше да се опази от срама, с който да остане в историята. Ала стана така, че на Джинах му излезе късметът същата онази нощ. Разрази се буря, която превърна лагера ни в море от кал. Дъждът се лееше като пелена. Разбуненото море шибаше скалистия бряг с вълни, три пъти по-високи от висока жена. И точно тогава Джинах прати да ме извикат — трябвало да се явя при него незабавно. Не в шатрата му, а в морския замък, в личните покои, където бях убила брата на избягалия властелин.
На влизане в огромната стая несъзнателно стиснах малкия амулет, който ми беше дал Гамелан. Успокоявах се с мисълта, че ужасната смрад, довела ме до властелините, вече я няма. Когато се огледах, засенчила очи от нажежения до бяло пламък на магическите факли, запалени сега с орисианска магия, с изненада установих, че няма и помен от борбата, състояла се тук само преди няколко часа. Гамелан и неговите жреци бяха привели залата в съвършен ред. Новаци с широки бели пояси смитаха последните парчета счупено стъкло, после ги предаваха на чираци с жълти пояси, които мърмореха заклинания и размахваха кадилници със сладък дим над парчетата и те скоро се сбираха в предишните си форми — кани, епруветки или кристални купи с магически символи по тях. Други жреци и помощниците им се движеха бавно из залата и връщаха разни неща на местата им по масите, скамейките и резбованите лавици. Цялата тази дейност се надзираваше от няколко старши жреци с червени пояси, които се ръководеха от пергаменти с карти, върху които Гамелан или някой от помощниците му беше пресъздал чрез заклинания оригиналната подредба на стаята. До голяма златна урна при прозорците видях Джинах и групичка от адютантите му. Гледаха Гамелан, който стоеше до странен апарат, качен върху преносим олтар. Нагласяше нещо по апарата, но едва бях прекрачила прага, когато жълтите му очи се вдигнаха, обходиха залата и се спряха на мен. Вдигна пръст сякаш в знак на предупреждение. Преди да разбера какво има предвид, Джинах на свой ред ме видя.
— А, капитан Антеро — каза той. — Нашата славна героиня. — От гласа му капеше отрова. — Ела тук, ако обичаш. Имаме нужда от помощта ти.
Знаех, че завистта и омразата са се съвкупили в гърдите му, затова се изненадах да видя нескритата радост в очите му, когато се приближих. Нямах представа какво значи това, но видът му ме подсети за старата ни котка, която обичаше да се забавлява дълго с бедните мишки, преди да ги изяде.
— Генерал е — казах. — Какво има?
— Изглежда, сме спечелили битката, но не и войната — отвърна той с наслаждение.
— Добре казано, сър — побърза да се включи капитан Хакс, най-вярната му подлога. След което се обърна към мен: — Боим се, че всичките ви смели действия може да са били напусто.
Погледнах към Гамелан и попитах:
— Властелинът?
Гамелан кимна навъсено.
— Генералът прати след него адмирал Чола Ий. Но властелинът вдигна бурята, която ни тормози в момента, и адмиралът трябваше да се откаже от преследването.
После продължи да се занимава с апарата — сложно нещо с множество тръбички, жици и стъклени реторти, пълни с разноцветни течности, които вряха под въздействието на някаква магическа сила. Цветен дим се издигаше над тях, но миризма не се усещаше.
Свих рамене и казах:
— Все някога бурята ще утихне. Рано или късно ще го заловим. По-скоро рано. Никой бряг няма да го приюти сега, когато е без армия и родина. Шпионите ни скоро ще го надушат.
Докато изричах това обаче усетих ледени тръпки по гръбнака си и неволно докоснах амулета на Гамелан. Старият жрец видя жеста ми и кимна.
— Не можем да заложим бъдещето си на шанса и шпионите. — Обхвана с жест залата. — Възстановихме стаята с всички подробности от мига преди ти да нахлуеш така смело, чак до хлебарката, вмъкнала се да проучи съдържанието на една магьосническа кесия.
И вдигна малка кожена торбичка. Кожата беше превъзходно обработена и нашарена с множество символи. Разхлаби златния шнур, взе щипка прах и го задържа над една от стъклените реторти.