— Това е една от съставките на заклинание. Направена е от стрита кост и стъблото на някакво растение. Кост от животно и стъбло от растение, които никой от нас не познава. — Пусна прахта във врящата течност. После запуши с тапа ретортата и вкара края на медна тръбичка в един отвор. Тръбичката се виеше сред лабиринта от колби и епруветки на чудатия апарат. Гамелан завъртя спиците на малко молитвено колело, прикрепено до апарата. До слуха ни стигна тих звук на камбанки — колелото подхвана автоматичния си напев. По онова време знаех малко за магията, но не се съмнявах, че машината и свързаното с нея молитвено колело са родени от откритията на брат ми и Дженъс Грейклок, направени в Далечното царство.
Гамелан не обясни действията си. Обърна се към нас, сякаш апаратът нямаше нищо общо с разговора ни.
— Кажи й и останалото — настоя Джинах. — Кажи й какво научи.
Гамелан започна без предисловия:
— Открихме неоспорими доказателства, че властелинът и неговият брат са били буквално на крачка от създаването на оръжието, което плашеше всички ни. И още по-лошо, властелините са взели мерки срещу евентуално поражение, като са подготвили дубликати на целия си инструментариум и записки. Прибрали са ги в специални сандъци, които са непроницаеми за сили както от естествен, така и от магически произход. И когато нашият приятел избяга с корабите на лорд Саймън, сандъците са отплавали заедно с него.
Червата ми се разкуркаха от ужас. Обърнах се гневно към Джинах.
— Със или без буря, сега трябваше да сме в морето и да го гоним по петите. Къде му е бил умът на Чола Ий, защо се е върнал? Преднината на Саймън беше минимална. А пират като него със сигурност е виждал и по-страшни бури.
— Адмирал Чола Ий е направил всичко възможно — каза Джинах. — Но не е разполагал със средствата, необходими да продължи преследването.
— Искал е още пари, предполагам. — Не си направих труда да прикрия отвращението си.
Джинах кимна.
— Естествено. Ние се сражаваме за идеали. Той го прави за пари. Освен това има нужда от още кораби, запаси и войници, така че да довършим работата, когато настигнем властелина.
Изведнъж ми светна, че като цяло генералът се държи твърде спокойно. Каква беше целта на тази среща? Защо ми губеше времето с всичко това? Аз бях просто един от офицерите му. Вместо да уведомява мен за плановете си, трябваше вече да е издал съответните заповеди. Незабавно трябваше да се организира експедиция. Колкото по-голямо ставаше разстоянието между нас и корабите на Саймън, толкова по-трудно щеше да е залавянето и унищожението им. Вместо да си приказваме сладко, някой орисиански командир с опитни в морските плавания войници трябваше да подготвя хората си за път с корабите на адмирала, точно както аз трябваше да подгоня жените си в бърз марш назад към къщи, за да защитим Ориса, в случай че властелинът открие начин да заплаши града. Всичките тези приказки за гибелно оръжие и хлъзгави магьосници само ми напомниха за дълга на Ма-ранонската гвардия към защитата на Ориса. А после започна да ми просветва какво си е наумил Джинах.
Преди подозрението ми да се е оформило докрай, той каза с най-гадния си мазнишки тон:
— Бързам да ви зарадвам, капитане, че реших да почета Маранонската гвардия с честта на тази жизненоважна мисия.
— Това е глупаво, сър — веднага отвърнах аз. — Моите гвардейки са уморени, по-уморени от всяка друга част в нашата армия. Или вече забравихте за днешната битка?
— Естествено, че не съм забравил, капитане — продължи мазно той. — Именно вашият и техният кураж наклониха везните в полза на това ми решение.
Веднага разбрах какво е намислил. Беше прозрачен като воала на танцуваща одалиска. Разкараше ли ме от пътя си, щеше лесно да си присвои славата, извоювана от моите гвардейки. Както и лъвския пай от плячката.
— Наистина е така — продължи Джинах. — Има само една жена, достойна за толкова важна мисия. Героинята от Ликантия. Капитан Рейли Емили Антеро.
Знаех, че съм изгубила, но пробвах още веднъж, от друг ъгъл:
— С радост ще се подчиня, генерале — казах възможно най-спокойно. — И ви благодаря от името на всички за рядката чест, но дългът на Маранонската гвардия е у дома. В интерес на истината, още утре сутринта смятах да дойда при нас, за да получа заповедите си за тръгване.
— Ще ги получите още сега — каза Джинах. — Но няма да тръгнете към Ориса. Както казах, тази мисия се нуждае от герой. И ще го получи. С което без съмнение ще се съгласят и магистратите, когато вдигна тост в твоя чест след няколко седмици.