Хакс и другите адютанти се изкискаха вкупом.
Следващите думи на Джинах прозвучаха заповедно:
— С твоите жени ще се присъединиш към адмирал Чола Ий утре призори. Заповедите ти са да последваш властелина. Да го намериш и убиеш. Нещо повече, заповядвам ти да не се връщаш, докато не изпълниш тази задача. Ясно ли се изразявам?
Беше като прогонване, сякаш аз и гвардейките ми бяхме наказани заради успеха си… което си беше точно така.
Изглеждаш точно толкова потресен, колкото се чувствах и аз тогава, писарю. Писаните истории за онзи период не споменават мотивите му, нали? Добре дошъл в света на жените, приятелю. Той е доста претъпкан, защото мъжете изискват — и си присвояват — много повече място, отколкото се пада на мен и сестрите ми. И е доста студено тук освен това, писарю. Горивото за нашите огньове е ограничено. Смята се, че ни е нужна топлина само колкото да изглеждаме добре, да си спечелим другарче в леглото, да поддържаме домашното огнище, децата и кухнята чисти. И е доста мрачно. Не ти трябва много светлина, когато си само отражение на мъже до себе си.
Втренчих поглед в Джинах след последните му думи. Сякаш можех със силата на волята си да му вменя друго. Ала нямаше да отстъпя — според него сигурно не бих могла дори да исках. Идеше ми да се разкрещя, че Маранонската гвардия е пехотна единица от самото си създаване, че е била замислена като такава. Нямахме никакъв опит в морските битки. Идеше ми да го прокълна, че се опитва да ми отнеме славата, към която само преди час се отнасях с пренебрежение. Идеше ми да падна на колене и да го моля — не за себе си, а за живота на моите сестри. Колко от тях щяха да зърнат отново благословените брегове на Ориса? Ала не можех да направя нито едно от тези неща. Бях получила изрични заповеди и трябваше да се съобразя с тях, без значение колко са безумни.
Но не му позволих да злорадства, тоест не показах нито страх, нито объркване. Нито щракнах с токове и козирувах чинно. Защото Джинах не заслужаваше подобен израз на уважение. А единствено уважение можех да му откажа.
Затова само кимнах.
— Добре, сър. Но настоявам за едно.
— И какво е то, капитан Антеро? — попита с тънка усмивка генералът. Можеше да ме отреже, че нямам право да настоявам за каквото и да било, но не посмя. В края на краищата самият той ме беше нарекъл героинята от Ликантия. А на герой не се отказва току-така, нали?
— Искам да ми бъде дадено едноличното и абсолютно командване на експедицията, сър. Чола Ий трябва изрично да бъде уведомен, че всяко мое хрумване е равносилно на заповед, която следва да се изпълни незабавно. Аз от своя страна поемам ангажимента да не злоупотребявам с пълномощията си. Мореплавателските въпроси ще оставя на него. Но за всичко, което касае преследването и евентуалните бойни действия, моята дума ще бъде закон.
Джинах се засмя неприятно.
— С адмирала обсъдихме вече тези въпроси, капитане. И аз му дадох ясно да разбере каква ще е неговата роля в експедицията.
Още хихикане откъм Хакс и другите адютанти.
— Сър, моля да повторите всичко казано от мен в официален разговор с адмирала.
— Щом го смятате за необходимо, капитане, с радост ще удовлетворя молбата ви — отвърна Джинах и се обърна да си ходи. — До един час ще свикам съвещание.
А после чух гъгнивия глас на Гамелан.
— Минутка само, генерале.
Джинах спря. Обърна се към магьосника и гладкото му като на мома чело се сбърчи притеснено. Нима Гамелан смяташе да се намеси по някакъв начин? Самата аз таях подобни надежди, но Гамелан бързо ги угаси.
— Експедицията ще има нужда от жрец — каза той.
— Изберете когото прецените — отвърна генералът.
— О, ще го направя, разбира се — реагира троснато Гамелан, подчертаваше, че преценките и изборът на главния жрец са само и единствено негови. — Избирам себе си.
Джинах зяпна.
— Но това е… вие сте…
— Твърде стар? — повиши глас Гамелан и изсумтя. — Точно това е причината да тръгна с тях. Работата, която остава да се свърши тук, е по-подходяща за младите ми колеги. А и смея да кажа, че бих бил по-достоен противник на властелина от всеки друг. Вярвам, че присъствието ми ще увеличи значително шансовете за успех на тази експедиция.
Видях радост да изгрява в очите на Джинах — с един удар щеше да се отърве от двама врагове. По-хубаво от това, здраве му кажи.
— Те-Дейт ви пази тогава — отвърна той.
Гамелан не каза нищо. Пак се беше заел с апарата — държеше се, все едно съвсем е забравил за присъствието на генерала. След проточило се и донякъде смущаващо мълчание Джинах поклати глава и излезе, следван по петите от адютантите си като току-що излюпени скални гущерчета, които припкат след майка си с надеждата татко да се прибере рано вкъщи с вечерята.