Останах в залата. Номерцата на стария жрец започваха да ми се изясняват.
— Благодаря ви — казах само.
— За какво, мила ми Рейли? Че те натоварих със старчок, чиито години са дълги колкото брадата му? — Поглади рошавата си брада като илюстрация на последното. Очите му бяха топло жълти като весели пламъци в огнище. Засмя се и кривите му предни зъби лъснаха сред сивия гъсталак.
— Въпреки това — казах аз, — преди да обявите намерението си, смятах, че цялата тази история е безнадеждна.
— Съмняваш се в способността си да изпълниш мисията?
— Не точно — отвърнах. — Не бих се съмнявала, ако шансовете бяха изравнени. Но не мисля, че генералът иска да се върна. Според мен е по-загрижен за собствената си репутация — и обогатяване, — отколкото за сигурността на Ориса.
Жълтите пламъци в очите му станаха по-жежки.
— Моето мнение е същото, Рейли.
За пръв път ми направи впечатление колко фамилиарно е започнал да се държи с мен. Сякаш предвиждаше, че ще станем приятели. И аз май нямах нищо против, макар че, като представител на семейство Антеро, това ме изпълваше и с безпокойство. Семейството ми никога не се беше погаждало с жреците. Но за такива неща не беше прието да се говори.
— Именно недоверието ми е причината да тръгна с вас — продължи Гамелан. — Ако дадем време на властелина, той ще довърши оръжието си. Вярно, ще му отнеме повече време, отколкото ако го бяхме оставили да работи на спокойствие тук. А и липсата на брат му също ще го забави. Ала не трябва да го оставяме на мира, иначе днешната победа ще е напусто.
Замислих се за тази опасност, а Гамелан се засмя. Малко е странно да чуеш как магьосник се смее. Срещала съм мнозина по време на пътуванията си и знам, че тази толкова човешка проява не им е присъща. Някои се кискат пискливо като вещици. Други крякат като разгонен жабок. Трети вият като върколаци към луната. А когато беше доволен, което му се случваше рядко, както разбрах с времето, Гамелан бухаше като бухал, тръгнал на лов. За пръв път, откакто го познавах, този звук ми допадна.
— Имам си и друго основание — каза той, — и трябва да призная, че е доста егоистично.
— Какво е то? — попитах.
— Помня деня, когато дадох разрешение на брат ти и на онзи разбойник Грейклок да тръгнат към Далечното царство. Седях на високия си стол и се чувствах като малко момче, а не като мъдър стар жрец с големи отговорности и голяма власт. Кълна ти се, че бих разменил и високия си стол, и всичкото си знание и власт за възможността да тръгна с тях.
Сега беше мой ред да се разсмея.
— Приключения? Това ли е слабото ви място, магьоснико?
Гамелан избуха отново, после каза:
— За това съм бил роден, Рейли. Но съдбата се намеси и развали всичко. Имал съм нещастието да се родя с жречески талант. Но това е друга история, която с радост ще ти разкажа по време на нашето пътешествие.
Поклати глава и намота на пръст кичур от косата си, обзет от искрена радост.
— Леле! Да говоря за такива неща… пътешествия, приключения, легенди. Още не сме тръгнали, а вече се чувствам като младеж.
И наистина, сякаш години се бяха смъкнали от плещите му за броените минути на разговора ни. Страните над брадата му бяха порозовели. Очите му грееха. Гърбът му се поизправи. Даже изведнъж ми се стори някак красив. Ако жените ми нямаха други вкусове, немалко от тях щяха да стигнат до размяна на удари за честта да метнат този старчок на килимчето пред камината. Заклех се пред себе си, че ако по време на предстоящото пътешествие ми се удаде сгоден случай в комплект с някоя хубавелка с вкус към мъжете, ще й прошепна някоя и друга добра дума за магьосника и неговата постеля.
Гамелан се сепна и заговори бързо:
— Май наистина съм прекалено стар. Почти забравих с какво съм се захванал. — Забърза към апарата, наведе се да подуши парата, която нямаше мирис, завъртя миниатюрни кранчета, та една течност да прокапе в друга, като през цялото време не спря да говори: — Благодарение на теб се сдобих със средството, което да ни въоръжи срещу властелина и да ни даде наше собствено тайно оръжие. Само по себе си едва ли ще е достатъчно да го победим, но със сигурност ще го отслаби. И ще ни помогне да го открием по-лесно.