Но аз реших, че няма смисъл да се впрягам, и вместо това се съсредоточих върху този миг на нови преживявания. След дни и нощи недоспиване чувствах главата си олекнала, а ентусиазмът наоколо ме заливаше като безумен миш-маш от гледки и звуци.
— Гвардия! — извиках, легатите повториха заповедта и гвардейките се изпънаха като една. — По отделения… на корабите! — Оръжия затракаха, докато гвардейките се качваха на бегом по подвижните мостчета към новата си задача.
Чух заповеди на висок глас от капитана на моя кораб, казваше се Стрикер, подети веднага от капитаните на другите кораби. Зловещ писък на сирени дънеше въздуха, докато се качвахме на нашата галера. Офицерите и екипажът се бяха строили да ни посрещнат. Воня на вкисната пот се смеси с острата солена миризма на пристанището. Гребците, до един с яки ръце, широки плещи и тънки като вретена крака, стояха до пейките си и тракаха с греблата. Колкото до моряците — имало съществена разлика между тях и гребците, както изрично ми беше обяснено по-късно, — те стояха на пъстри групички. С изключение на офицерите, мъжете на кораба бяха боси, което не им беше попречило да се издокарат в чудата смесица от дрипи и плячкосани богаташки одежди. Женски шалове и шарени туники се смесваха с дочени бричове и дори с набедрени превръзки. Бижута от всякакъв вид лъщяха на вратовете им, висяха от ушите, носовете и устните. Видях дори неколцина гологърди мъже с тежки кръгли обици на зърната.
Докато местех поглед по тази свирепа сбирщина, всичките ми стари съмнения и недооформени идеи се скупчиха в и без това измъчения ми мозък. Добре че точно тогава знаменоската разви флага ни. Прикрепихме го към една от високите мачти, а после зачакахме Гамелан да изпее обичайните благословии и молитви към Маранония. Преди да даде знак за вдигане на знамето, той извади от ръкава си малка кратунка и я удари в палубата. Сладък дим се закъдри нагоре и се раздели на димни пипалца в червено, зелено и синьо. Когато знаменоската вдигна флага, димът пое нагоре заедно с него, все по-нагоре, докато знамето не стигна върха на мачтата. Увисна неподвижно за миг, после Гамелан извика нещо и откъм брега задуха вятър. Шареният облак дим припна на запад и знамето се развя, изпъна се и показа образа на нашата богиня в пълния й блясък. Беше боец от главата до петите, от златните ботуши до копието и факлата в протегнатите й ръце. Лека ризница се спускаше по бялата като сняг туника, изпод заострения шлем се виеха черни къдрици.
Никога не съм се чувствала толкова горда, както в онзи миг, със знамето на богинята ни, развято за пръв път в историята на корабна мачта. Чух Полило да сподавя хлип, видях Корайс да изтрива сълза от ъгълчето на окото си. Колкото до мен, изведнъж взех да кашлям, защото нещо затъкваше гърлото ми.
Мъжете от групите по избутването напрегнаха мишци, галерите се плъзнаха по огладените трупи и скоро вече се полюшваха в слабото крайбрежно вълнение.
Стрикер прошепна с онзи странен всепроникващ шепот, който се чува надалеч, и с още по-странния си маниер на говорене, при който половината гласни отиваха в небитието:
— Да дам ли зап’вед за отплав’не, кап’тан Антеро?
Можех само да кимна. Нов изблик на сирени и викове откъм брега и ето че екипажът се втурна в лудешкия прощален балет, разиграващ се по палубите на всеки кораб, който се кани да напусне сушата, твърде дълго държала го в плен. Залп от заповеди, чудати стържещи звуци, а после потракването и плисъкът на гребла откъм нашия и другите кораби.
Гамелан ми даде знак и аз залитнах напред. Той ми връчи златно копие, същото като онова в ръката на нашата богиня. Посочи към далечния хоризонт и ми каза да го хвърля. Умората и вълнението така ме бяха изцедили, че като нищо щях да се изложа, но Гамелан стисна дясната ми ръка над лакътя и в мускулите ми изведнъж се вля нова сила. Дясната ми страна беше като натегната пружина, която чака да я отпуснат. Запънах крака и отметнах ръка назад. Гамелан запя: